Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Президентът на Съединените щати погледна към Уилям Хил, който се беше вторачил в Тривейн. Фил погледна в отговор президента, след което отново насочи вниманието си към Тривейн. После заговори меко, но загрижено:

— Абсолютно ли сте сигурен?

— Разбира се.

— Споменахте ли на жена си. Би ли могла тя да каже нещо някому?

— Казах й, но тя не би могла да каже на никого. Сигурен съм. Защо ме питате?

Президентът заговори:

— Вие разбирате, ние разпространихме слухове, че сте определен за работата.

— Те стигнаха и до мен, господин президент.

— Трябваше да стигнат до вас. Също така ясно ли ви е, че комисията по отбраната се състои от 9 члена — лидери в съответните си области, някои от най-почтените мъже в страната?

— Франк Болдуин ми разказа за тях.

— Той каза ли ви, че те са съгласни за някого, който да не взема никакви решения, да не променя нещата.

— Не, не ми каза, но мога да го разбера.

— Добре. Сега трябва да ви кажа и това. Преди седмица ние разпространихме друг слух. Един правдоподобен слух — с който се съгласи и комисията — че вие категорично сте отказали поста. Не оставихме място за никакво съмнение. Слухът беше, че вие пламенно сте се противопоставили на цялата концепция, като сте я счели за едно опасно посегателство. Вие дори сте обвинили моето ръководство в държавно-полицейска тактика. Това беше един вид изненадваща информация, на която, както ни учи опитът, с готовност се вярва, защото е отегчителна.

— И? — Тривейн се опита да скрие раздразнението си. Дори президентът на Съединените щати нямаше право да му прикачва такива възгледи.

— До нас достигна мълвата, че вие не сте отказали поста. Нашият слух беше пренебрегнат.

Президентът и посланикът останаха мълчаливи, изчакаха разкритието да окаже ефект върху Тривейн. По-младият мъж изглеждаше несигурен в реакциите си.

— Тогава, те не са повярвали на този мой „отказ“. Това не ме учудва. Онези, които ме познават може би са се чудили на начина, по който съм се аргументирал.

Тривейн погледна към двамата мъже. Беше започнал да разбира, но картината все още не беше съвсем ясна.

— Дали… Било ли е необходимо да се създава такова заблуждение. Има ли някакво значение дали аз се заемам с работата или някой друг?

— Очевидно има значение, господин Тривейн — отговори Фил. — Знаем, че предложената комисия се наблюдава; това е разбираемо. Но не бяхме сигурни в каква степен. Ние извадихме на повърхността вашето име и след това продължихме да отричаме, яростно да отричаме вашето съгласие. Щеше да бъде достатъчно да залъжем любопитните като помислим за други кандидати. Но не беше. Те бяха изключително заинтересовани да ровят по-нататък, да ровя,т докато научат истината.

— Това, което посланикът има предвид — извини ме, Бил — е, че възможността вие да оглавите подкомисията беше толкова тревожна за много хора, че те взеха изключителни мерки, за да се уверят във вашето обществено положение. Те трябваше да бъдат сигурни, че сте „извън играта“. Щом откриха това, което търсеха, бързо разпространиха мълвата.

— Господин президент, заключавам, че тази подкомисия, ако функционира правилно, ще засегне много хора. Разбира се, тя ще бъде наблюдавана. Очаквах това.

Уилям Хил се наведе напред през бюрото си.

— Наблюдавана? Това, което ви описахме надхвърля значението на думата „наблюдавана“, поне както аз го разбирам. Може да бъдете сигурен, че са се разигравали големи суми, стари дългове, много неудобни положения. Тези неща трябваше да се случат или щеше да се стигне до различни изводи.

— Нашето намерение — каза президентът — е да ви напомним да бъдете бдителен. Това е един наплашен град, господин Тривейн, град, който се страхува от вас.

Андрю бавно постави чашата си на малка масичка до стола.

— Това значи ли, господин президент, че аз трябва да премисля отново назначението си?

— Нито за минута. И ако Франк Болдуин знае какво говори, вие не сте човек, който ще се повлияе от тези неща. Но вие трябва да разберете. Това не е едно временно правителствено решение, взето за един определен член на бизнес-обществото, за да успокои няколко обидени гласове. Ние сме задължени — аз съм задължен — да проверим дали има резултати. Следва да се каже, че ще има неприятности.

— Мисля, че съм подготвен за това.

— Наистина ли? — попита Фил, навеждайки се още веднъж в стола си. — Това е много важно, господин Тривейн.

— Вярвам, че е така. Мислил съм и съм разговарял с жена си… с моята изключително дискретна жена, е, не си правя илюзии, че това е едно наблюдавано назначение.