Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Най-изненадващото качество, което Андрю откри в себе си беше напълно неочаквано, дори необяснимо. Той притежаваше способността да осъществява и най-сложните сделки без да прави справки с договори или бележки. Беше се чудил дали не притежава феноменална памет, но Филис разсея това самомнение като му посочи, че рядко си спомня за рождени дати. Той чувстваше, че обяснението й е близо до истината. Тя му каза, че никога не е започвал преговори без абсолютно себеотдаване и уморителен анализ. Ненужно му подхвърли, че поведението му може би е резултат от наблюдение върху бащиния му опит.

Всичко това щеше да бъде достатъчно — въздушните линии, разрастването, производствената мрежа, която започна да се простира отвъд Атлантика. Бяха достигнали далеч, но изведнъж се случи нещо, което им отвори нов, безкраен път в бизнеса.

В нощта на 4 октомври 1957 беше направено едно съобщение което потресе човечеството.

Москва беше изстреляла „Спутник 1“. Въодушевлението отново заля всички. Съединените американски щати бяха изпратени на 2-ро място и гордостта на една от напредничавите страни на земята беше наранена, а нейният народ — смутен. Беше необходимо възобновяването на първенството, независимо на каква цена.

Вечерта след новината за „Спутник“ Дъглас Пейс беше дошъл с кола в дома на Анди в Хейвън и Филис постоянно им наливаше кафе до 4 часа сутринта. Бе взето решение, което подсигуряваше възникването на Пейс-Тривейн къмпани като най-голям независим сътрудник на космическото ръководство върху сфероидните дискове, способни да задвижат ракети, само за 6000 лири. Решението беше да се наблегне върху космоса. Те щяха да поддържат свободни връзки с въздушните линии, занимаващи се с космически цели, очаквайки проблемите да се слеят и да се поискат по-големи самолети до края на 60-те.

Рискът беше огромен, но не и за Пейс и Тривейн, които взаимно се допълваха и бяха готови да се справят с всичко.

— Достигаме до изключителен период в този… най-важен документ, господин Тривейн. Той ни води директно до областта, в която сме заинтересовани — президентът и аз. Разбира се, отнася се до март 1952.

„О, Боже мой, Филис! Те са я открили! «Играта», както я наричаше. Играта, която ти мразеше, защото казваше, че ме прави «мръсен». Тя започна с това мръсно копеле, което се обличаше като шивач. Тя започна с Елън…“

— Вашата компания направи едно смело начинание — продължи Големият Уили Хил. — Без гаранции вие реконструирахте 70% от вашите фабрики — почти всички от вашите лаборатории — за да се приспособите към нестабилния пазар. Нестабилен в смисъл на неговите тогавашни нужди.

— Никога не сме се съмнявали в пазара — ние само недооценявахме нуждите.

— Очевидно и чудесно го доказахте. Докато всички останали бяха все още на чертожните дъски, вие бяхте готови да произвеждате.

— Моите уважения, господин посланик, но не беше толкова лесно. Имаше един труден период от две години. Още 6 месеца и нашите средства щяха да бъдат изчерпани. Изпотихме се от това.

— Вие се нуждаехте от договорите на НАСА — каза президентът. — Без тях бяхте върху опасна почва, а бяхте много вътре в нещата, за да се преобърнете безболезнено на другата страна.

— Това е вярно. Разчитахме на нашите изготвени планове и на избора на подходящия момент. Никой не можеше да се съревновава с нас; ни се осланяхме на това.

— Но размерът на вашата реконструкция беше известен в индустрията, нали — попита Хил.

— Неизбежно.

— А рисковете? — отново попита Хил.

— До известна степен. Ние бяхме призната частна компания; не съобщавахме нашите финансови отчети.

— Но това е могло да се предположи — Хил се насочваше към целта.

— Могло е.

Хил премести един лист върху досието и го обърна към Андрю.

— Спомняте ли си това писмо? Писано е до Секретаря на отбраната, с няколко копия до Финансовия отдел в Сената и до комитета на Департамента на въоръжените сили, с дата 14 април 1959.

— Да. Аз бях ядосан.

— В него вие категорично твърдите, че Пейс-Тривейн е изцяло призната и по никакъв начин не е асоциирана с някоя друга компания или компании.

— Точно така.

— Когато са ви запитали, вие сте казали, че нечии външни интереси са се опитали да ви засегнат, като загатвали, че тяхното сътрудничество може да ви бъде необходимо за получаването на договорите на НАСА.

— Да. Аз бях разстроен.

Посланикът Хил се наведе назад и се усмихна.

— Тогава това писмо наистина е било високостратегическо средство, нали? Вие изкарахте акъла на много хора. Всъщност, то ви е подсигурило работата.