Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Беше изпратил свой колега от СД пред британското посолство. Беше напълно вероятно някой от двамата да мерне обекта, тъй като той можеше да посети посолството на страната си. Всички го правеха.

Мъж в светлокафяво палто излезе от сградата. Дали не беше той?

Клайст стана от пейката, пресече булеварда и скоро се изравни с мъжа.

— Извинете ме — каза той с приятелско изражение. — Не се ли познаваме отнякъде?

Но още преди мъжът да си отвори устата, цигуларят знаеше, че не е обектът. Клайст усети характерната миризма, която лъхаше от облеклото на мъжа, на свинско и гъше, примесено с червен пипер. Беше унгарец и акцентът му го доказа.

— Не, не мисля — отговори мъжът. — Съжалявам.

— Моите извинения — каза цигуларят. — Припознал съм се.

Отначало Меткалф не позна закръглената, зле облечена жена със забрадка, превързана плътно през главата, която седеше на пейка в Свердловския парк. Толкова добре се бе маскирала. Явно беше взела дрехите от реквизита на Болшой. На стратегически места по тялото си беше сложила подплънки, преобразявайки стройната си фигура, за да изглежда като типична руска селянка на средна възраст, с наднормено тегло.

Чак след като се увери отдалеч, че това е Лана, мина покрай пейката й. Тя се направи, че не го познава, дори не го погледна.

Имаше голяма вероятност да го наблюдават, макар да не беше забелязал никакви признаци за опашка. Но не биваше да изключва възможността русият агент от НКВД с бледите очи да се е скрил някъде наблизо и да гледа. Вероятно не следяха всяка негова стъпка, но за всеки случай той трябваше да приеме, че е така.

На срещата им в конюшнята й даде подробни инструкции как да организират срещата си. Когато и да се срещаме от тук нататък, й каза той, трябва да действаме по „всем правилам искусства“, което означава „по всички правила на изкуството“.

Тя се уплаши, но едновременно изпита облекчение. Потайността я ужаси, но беше благодарна за предпазливостта на Меткалф, тъй като тя щеше да предпази нея и баща й. И все пак, когато той й обясни как ще действат, нещо я накара да попита:

— Откъде знаеш всичките тия номера, Стивън? Откъде си научил тези… правила искусства! Мислех, че си бизнесмен, а не шпионин.

Той вдигна рамене и отговори с нехайство, с което се надяваше да я успокои.

— Гледам много холивудски филми, душа, нали знаеш.

След като задмина пейката й и извървя десетина метра, забави ход, сякаш не беше сигурен дали отива във вярната посока. Точно тогава Лана го забеляза. Тя бе променила не само външността си, но и походката си. Тръгна към него. Тромаво, все едно че я боляха краката или че имаше подагра.

Докато го задминаваше на тясната алея, му прошепна:

— Улица „Василевски“, пряка на „Пушкинская“.

После продължи напред. Той огледа парка несигурно, правейки се, че се опитва да се ориентира, и тръгна след нея, спазвайки прилично разстояние.

Възхищаваше се на майсторския начин, по който имитираше походката на забързана възрастна жена. След като излезе от парка, тя се смеси с уличната тълпа и пресече улица „Пушкинская“ с характерната за възрастна жена сприхава неустрашимост.

С тази процедура според терминологията на Корки и преподавателите му те минаваха през „сухо чистене“, за да се уверят, че нямат опашка. Видя я, че свърна по тясната улица „Василевски“. Той я последва. Лана доближи до дървената входна врата на жилищна сграда. Отляво бяха наредени звънци, обградени с метална рамка, върху които бяха написани на ръка имената на обитателите. Вътре нямаше входно антре, а само стълбищна площадка. Миришеше на развалено месо и махорка. Изкачи се след нея по скърцащите стъпала, покрити с оръфан килим, до външната врата на един от апартаментите.

Влезе в тъмен, тесен и миришещ на плесен апартамент и затвори вратата. Тя веднага го обгърна с ръце. Подплънките под дрехите й бяха странни и необичайни на пипане, но лицето й беше пленително красиво, както винаги, устните й — топли и подканящи.

Тя се отскубна от прегръдката му и каза:

— Мисля, че тук сме в безопасност, скъпи.

— Кой живее тук?

— Една балерина. Или по-точно бивша балерина. Отказа да спи с репетитора и сега е чистачка в ТАСС, където работи майка й. Маша е късметлийка, че въобще си намери работа.

— Сега и двете с майка й са на работа, така ли?

Лана кимна.

— Казах й, че съм срещнала един човек. Тя знае, че бих направила същото за нея, ако се нуждае от усамотено място…