Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Меткалф също.

— Там ли си, Стивън?

— И какво съдържат документите, които искаш тя да предаде на Фон Шюслер?

— Тези документи рисуват картина, предназначена за Оберкомандо дер Вермахт, за Хитлер и висшето му командване.

— Каква картина?

— Някои художници използват масло, други — акварел. Ние използваме числа. Спретнато подредени колонки от цифри. Оценка за силата на войските, точни данни за съоръжения, дивизии, численост, разположение на складове за оръжие. Агломерация от сведения, които ще представят на Вермахта и естествено на Хитлер картина на Червената армия, не по-малко живописна от творбите на Ван Гог.

— Какви картини? — продължи да настоява Меткалф.

— На мечка, Стивън. Но спяща. Малко мече с отрязани нокти.

— Искаш от нея да предаде на Фон Шюслер фалшиви документи, които показват колко слаба е руската военна машина?

— Фалшификациите са превъзходни, уверявам те. Самият Сталин няма да е в състояние да ги разпознае.

— Не се съмнявам.

Мили Боже, възхити се Меткалф, беше брилянтно, дяволски хитро, перфектно, както само при Корки можеше да бъде.

— Ако Хитлер си помисли, че нахлуване в Русия ще е като негърски танц, ще го направи с вълнение — каза Меткалф.

— Само ще ритне вратата и е вътре.

— Добре казано — отговори Корки, а в гласа му имаше сарказъм, който се долавяше дори при лошата връзка.

— Мили Боже, Корки, ще се опиташ да изиграеш Хитлер да обяви война на Съветския съюз!

Последва още една дълга пауза. Пращене, бибикане, звънтене като при произволните шумове на зле настроено радио.

— Стивън, споменал ли съм ти за Пелопонеските войни?

— Да — озъби му се Меткалф. — Атина оцеляла само защо то враговете й са се сбили помежду си.

— Атина е посяла раздора между враговете си. Те са се изправили един срещу друг. Това е важното.

— Но ти нямаш представа дали всички документи ще стигнат до Хитлер? Само помисли колко брънки има веригата, колко много възможности някой скептик от нацистката бюрокрация да ги изхвърли.

— Вярно е, Стивън, но ако ние правехме само сигурни неща, не бихме се захванали с нищо, нали така?

— Съгласен съм.

— Знаем, че Хитлер по осем часа на ден чете доклади, меморандуми и вътрешни сведения. Той е вманиачен на тема разузнаване. Сам взима всички важни решения и го прави въз основа на информацията, която получава. А единствената информация, на която се доверява, е тази от разузнаването. От достоверните му шпиони. Фон Шюслер не е шпионин, но е човек с големи връзки. Има приятели по високите места.

Меткалф мислеше трескаво. Носната му кърпа беше станала вир-вода и не можеше да се използва. Потърси друга, но не намери.

— Ще го направя при едно условие.

— Моля? — попита невярващо Корки.

— Ако се случи нещо с Лана, ако тя заподозре, че е в беда, че може да я арестуват, искам гаранции, че ще ми помогнете да я измъкна от Москва — Избърса струйките пот, които се лееха от челото му и смъдяха на очите му, с дланите си.

— Стивън, знаеш много добре, че не правим такива неща.

— Знам много добре, че правим. Правили сме го във Франция и в Германия.

— При изключителни случаи…

— Този случай е изключителен, Корки. Няма да я замесвам без такава гаранция.

— Ще направим всичко по силите си да намалим рисковете за нея, Стивън, но…

— Това е сделката, не подлежи на преговори — отговори Меткалф.

Амос Хилиард седеше пред телетипния терминал в другия край на галерията и следеше пристигащите съобщения, които изискваха незабавно внимание. Черният канал беше инсталиран наскоро и като повечето нови технологии не беше напълно надежден. Представляваше сложна, донякъде тромава система от преплитащи се международни връзки, всяка от които беше уязвима към превратностите на войната. Много неща можеха да се издънят. Най-добрият индикатор за сигурността на излъчването беше уредът, който измерваше силата на сигнала, вграден в конзолата, до която той беше седнал. Двете иглички, показващи силата на предаването и приемането, останаха стабилни, помръдвайки се съвсем леко. Ако някоя от тях паднеше, Хилиард беше в готовност да действа мигновено и да възстанови връзката.

Меткалф се забави повече, отколкото Хилиард очакваше. За каквото и да си говореха с Коркоран, явно бе деликатен и сложен въпрос. Хилиард можеше само да гадае за какво е пристигнал в Москва младият мъж. Нямаше право да пита. Свещената за Корки херметизация го повеляваше. Но можеше да си позволи да прави предположения. Беше чувал да се говори за младия Меткалф, богат плейбой, който не изглеждаше достатъчно сериозен, за да е от момчетата на Корки, и онази балерина от Болшой. Видя ги двамата да си приказват на партито в дачата. Не беше нужно човек да е специалист, за да разбере, че между тях имаше нещо. А и всичките тия въпроси за Фон Шюслер. Очевидно Меткалф се опитваше да стигне до германеца. Вероятно използваше момичето, за да се добере до нациста. Сигурно това бе причината, поради която Корки беше изпратил младок. Може би опитът на Меткалф на терен не беше толкова от значение, колкото опитът му в леглото.