Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Благодаря за това — отвърна Меткалф.

— Кажи на Корки, че искам повишение — каза дипломатът.

Четвърт час по-късно Хилиард поведе Меткалф през лабиринт от заключени коридори, по които стигнаха до метална врата. Дипломатът нагласи комбинацията от цифри върху голям черен заключващ механизъм. На Хилиард му трябваха няколко минути, за да отвори вратата. От пръв поглед личеше, че той рядко е идвал в тази част на сградата. След като влязоха в коридора със забранен достъп, Хилиард посочи към врата с табелка „ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ“. Зад нея се намираха разпределителните кутии за отвеждане на ток до черната радиостанция и идващите отвън телексни и телефонни кабели. Той спря пред врата без табела с тройна ключалка, която изглеждаше изключително сложна. Помещението зад нея на пръв поглед приличаше на телефонна кабина: тясно и празно пространство с метални облицовки по стените. В интерес на истината не беше по-голямо от ковчег. Имаше един метален стол. Върху тясна метална поличка стоеше обикновена на вид черна телефонна слушалка, оставена върху прекомерно голям апарат с формата на луковица.

Това беше секретният комуникационен модул, който Хилиард нарече Кулата. Представляваше звуконепроницаема кутия, проектирана с помощта на най-модерните акустични технологии. Звуковите вълни не можеха да проникват извън затвореното пространство. Меткалф се настани на стола, а Хилиард затвори тежката врата зад гърба му и я заключи.

Меткалф едва потискаше паническото си чувство на клаустрофобия. На вратата имаше малък отвор от плексиглас, през който видя как Хилиард влезе в малко помещение, откъдето щеше да следи операцията, за да е сигурен, че всичко ще е наред.

Вътре в Кулата въздухът беше застоял. Нямаше вентилация, което явно беше част от системата от звуконепроницаеми мерки, и докато Меткалф чакаше, стана непоносима жега. Хилиард установи контакта по черния канал чрез кодирана телеграма. След осъществяването на необходимите връзки, което изискваше няколко минути, щеше да се получи сигнал.

По лицето на Меткалф изби пот. Изведнъж прокънтя силен, пронизителен звън, какъвто не беше чувал от никой телефон. Вдигна слушалката.

— Стивън, момчето ми — дочу грачещия глас на Корки, който не можеше да се сбърка. Дори по тази безопасна линия Корки внимаваше да не споменава фамилното му име.

Подейства му някак успокоително да чуе гласа на Корки след цяла вечност, както му се струваше, макар да бяха минали само няколко дни, откакто се видяха за последен път. — Приемам, че става дума за нещо спешно. Тъкмо се наслаждавах на вкусен обяд.

Връзката беше някак глуха, получаваше се метално ехо.

— Моите извинения — отговори Меткалф сдържано.

— Направи ли си удоволствието да отидеш на балет?

— Получи ли съобщението ми, че съм установил контакт?

— Разбира се. Ами с германеца?

— За кратко.

— Достатъчно да направиш преценка?

— Мисля, че да.

— И подходящ ли е за вербуване? Потенциален двоен агент?

— Бих казал, че не. А също, че ти отдавна го знаеш.

Корки замълча за няколко секунди. Единственият звук, който се чуваше по линията, беше глухо пращене.

— Най-прекият път между две точки не винаги е правата линия — отговори старикът.

— Защо съм тук? — повиши тон Меткалф с раздразнение. — За Бога, Корки, не мисля, че си ме изпратил тук с всичките рискове, които поех, за зелен хайвер. Хубаво, моя стара приятелка се е хванала с германски дипломат, е, и? Само не ми казвай, че не разполагаш с поне сто по-надеждни възможности за вербуване от Фон Шюслер. Какво, по дяволите, става, Корки?

— Успокой се, Стивън — каза Корки ледено. — Исках от теб да установиш контакт със старата си приятелка, както я нарече. Направил си го. Значи първият етап е приключил.

— Първият етап на какво! Аз не съм марионетка, Корки. Не можеш да дърпаш конците, очаквайки от мен да танцувам. За какво, по дяволите, съм тук! — Той избърса с носна кърпичка челото и врата си.

— Стивън, ще бъдеш уведомен, когато му дойде времето.

— Това не е достатъчен отговор, Корки. Аз съм на терена, рискувам живота си…

— Ти си доброволец, Стивън. Не си мобилизиран. Когато пожелаеш да се махнеш, ще се радвам да уредя формалностите. Но докато си под мое разпореждане, сигурността на операцията има приоритет. Всички ние играем опасна игра. Кошмарът, който се случи в парижката станция, трябва да ни служи като обеца на ухото…

— Каква е „втората фаза“, както се изрази? — прекъсна го Меткалф.