Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Курвата вдигна рамене, докато двамата се отдалечаваха.

— Наблизо има една алея…

— Не. Не върши работа за това, което съм си наумил.

— Щом нямаш квартира…

— Имаме нужда от легло и усамотяване. — Нежеланието й да го заведе у дома бе почти комично. Харесваше му да си играе на котка и мишка. — Не може да нямаш апартамент някъде наблизо. Няма да съжаляваш.

Сградата, в която се намираше квартирата й на улица „Мазагран“, бе мръсна и в окаяно състояние. Изкачиха четирите етажа мълчаливо. Тя дълго рови за ключовете в чантата си. Виждаше се, че е нервна. Накрая го покани вътре. Апартаментът бе учудващо просторен със съвсем малко мебели. Заведе го в спалнята си и посочи вратата на банята.

— Ако искаш да ползваш банята, моля.

Леглото бе голямо, матракът — на бабуни. Беше застлано с яркочервена покривка. Той седна в единия край, а тя — до него. Започна да разкопчава куртката му.

— Не — каза той. — Първо ти се съблечи.

Тя стана, отиде до банята и затвори вратата. Той се ослушваше да долови отваряне на чекмедже или зареждане на оръжие, но не чу нищо такова, само шуртенето на водата от крана. Тя се появи след няколко минути, загърната в тюркоазена хавлия. Започна да я разтваря бавно, показвайки голата си плът. Имаше учудващо стегнати гърди за жена на нейната възраст.

— Хавлията, ако обичаш — каза Клайст.

Тя се поколеба за няколко секунди, преди да пусне хавлията на пода, излагайки тялото си с неприкрита гордост.

После се доближи до него гола и започна да разкопчава куртката му.

— Настани се на леглото, ако обичаш — каза Клайст.

Тя се подчини и се вмъкна в леглото със заучена грациозност. Легна, все оше позирайки.

— Ти си скромен мъж — каза тя. — Предпочиташ да останеш с дрехите.

— Да — отговори срамежливо Клайст. — Освен това предпочитам да си поговорим първо.

Тя замълча за миг.

— Искаш да ти говоря мръсотии, нали?

— Ти си жена, която може да ме научи на много неща, обзалагам се. — Той подуши миризмата на влажен брезент, преди да мерне ъгълчето на брезентовия сак под леглото.

Чантата е била използвана за пренасяне на апаратурата, помисли си Клайст. Затова беше все още влажна. Вероятно е валяло в провинцията. — А, дъхът на вашата славна страна.

— Моля?

Той се протегна под леглото и измъкна брезентовия сак.

— Да, подушвам плодородната почва на долината на Лоара. Твърдата глина, варовиковия слой. Турен, нали?

За миг върху физиономията й се изписа уплаха, но тя бързо отпъди страха със свиване на раменете. Протегна се към него и сложи професионално ръка на чатала му.

— Вие, германските войници, имате толкова огромни пакети — промърмори тя. — Това винаги ми действа възбуждащо.

Органът на Клайст не реагира. Той хвана ръката й, която стискаше слабините му, и я отмести.

— Като стана дума за пакети, полето в Турен е много подходящо за пускане на пакети, нали — каза той.

— Не разбирам за какво говориш. Никога не съм била в Турен…

— Ти вероятно не, но синът ти Рене май е бил?

Курвата го изгледа така, сякаш й бе ударил плесница.

Цялата пламна.

— Нямам представа за какво говориш — викна тя. — Какво искаш от мен?

— Само малко информация. Ти си жена, която знае това-онова, нали? Искам от теб едно име.

Тя се отдръпна и прикри с ръце голите си гърди.

— Моля те, върви си. Имаш някаква грешка. Аз съм работеща жена. Това е всичко, което знам.

— Въобразяваш си, че предпазваш по този начин единствения си син? — каза й Клайст спокойно. — Но в действителност му вредиш. На него, на жена му и на сина им, твоя двегодишен внук. Защото, ако не науча от теб това, което ми трябва, ще бъдат разстреляни, преди да изгрее слънцето. Гарантирам ти го.

Курвата се разкрещя.

— Какво искаш!

— Едно име — отговори той. — Името на британеца, който прибра пратката. И как мога да го открия.

— Не знам нищо — продължи да настоява тя. — Те само използват апартамента ми.

Клайст се засмя. Много лесно я пречупи.

— Имаш простичък избор, мадмоазел. Не ме интересува с какво се занимава синът ти. Интересува ме само британецът. Даваш ми сведения за него и спасяваш сина си и внука си. Иначе ще са мъртви до час. Това е твоят избор.

Тя му съобщи всичко, което той поиска да узнае. Изстреля информацията като картечница.

— Благодаря — каза Клайст.

— Сега изчезвай, шваба — викна курвата и го заплю. — Махай се от къщата ми, гаден нацист.

Клайст не се смути ни най-малко от опита на проститутката да си върне поне част от достойнството. Тя му изпя всичко в края на краищата. Не това го притесняваше, а фактът, че тя щеше да уведоми със сигурност сина си за посещението на офицера от СД. Британецът можеше да узнае, преди да го заловят, а подобна възможност не му харесваше.