— Получи се засечка — довери му Мюлер тихичко.
Клайст с цигулката в едната ръка и с лъка — в другата, кимна.
— Радиостанцията ли?
— Точно така. Миналата вечер към полунощ пуснаха с парашути апаратура в Турен. Няколко контейнера с комуникационни съоръжения. Информаторът ни предупреди за пратката. — Той добави самодоволно: — Нашият информатор никога не е грешал. Настоя, че пратката ще ни отведе до мрежата.
Така наричаха нелегалните шпионски групи.
— В Париж ли доставиха апаратурата? — попита Клайст.
Някой си проправи път към него явно да го поздрави за изпълнението. Клайст се обърна, видя непозната жена, кимна грубо и се върна и се върна към разговора си с Мюлер. Жената отмина.
— В апартамент на улица „Мазагран“, недалеч от пристанището Сен Дени.
— Това ли е адресът на станцията. Улица „Мазагран“.
Мюлер поклати глава.
— Само преходен пункт. Апартаментът е на дърта курва.
— Доставката стигна ли до там?
Мюлер се усмихна и бавно кимн.
— По-точно бе прибрана. От агент, за когото подозираме, че е британец, който живее тук под прикритие.
— Е? — попита Клайст нетърпеливо.
— Изпуснахме го.
— Какво? — Клайст въздъхна с отвращение. — Искаш да се завъртя при курвата?
— Не бих отлагал — отвърна Мюлер. — Между другото, изпълнението ти беше чудесно. Бах ли беше?
Проститутката чакаше клиенти в основата на голямата арка в края на улица „Фобур Сен Дени“, построена през седемнадесети век в чест на победите на Луи XIV над Фландрия и Райланд. Всъщност там чакаха пет проститутки. Бърбореха помежду си, извръщайки главите и телата си към минувачите, които бързаха да се приберат преди комендантския час. Можеше да е всяка от тях, помисли си Клайст.
Докато ги отминаваше в зелената си униформа на СД, забеляза, че трите бяха твърди млади и не отговаряха на описанието „дърта курва“, което Мюлер бе дал за притежателката на апаратурата, спусната в Турен от Кралските въздушни сили. Според казаното от Мюлер курвата бе около четиридесетгодишна и имаше извънбрачно роден син на двадесет и четири години, участник в Съпротивата. Тя често позволяваше на сина си да използва апартамента й за явки. Само две от проститутките тук бяха достатъчно възрастни да имат двадесет и четири годишни синове. Ноздрите му се разшириха. Долови безпогрешна смесица от аромати, които свързваше с френските проститутки — миризма на евтини цигари и ухание на скъп парфюм, какъвто те неизменно използваха по-скоро за прикриване на лошата си лична хигиена. Женската им миризма се усещаше силно заедно с остатъци от мъжки миризми, които не са били изцяло отмити. Пълна отврат, общо взето.
Жените веднага забелязаха униформата му, която си облече нарочно. Няколко се обърнаха след него, усмихвайки се похотливо, и го поздравиха с „добър вечер“ на лош немски. Двете, които не му обърнаха внимание, бяха дъртите, а това не го учуди. По-възрастните хора презираха немските окупатори по-открито най-малкото. Той се поспря, усмихна им се и свърна към тях. Мина съвсем близо до жените.
Когато се доближи достатъчно, подуши уплахата им. Беше мит, че само кучетата подушват страха у човека, Клайст го бе узнал още като студент по биология. Силните чувства, особено ужасът, стимулираха потните жлези под мишниците и около слабините. Секрецията се излъчваше чрез фоликулите на космите. Миризмата беше силна, мускусна и възкисела, веднага се разпознаваше.
Подуши нейния страх.
Курвата не само мразеше германците, тя се боеше от тях. Погледна униформата, позна, че е от Гестапо и остана ужасена, че участието й в Съпротивата може да е разкрито.
— Ти — каза Клайст, сочейки я.
Тя избягна погледа му, извръщайки очи. Това бе още едно потвърждение, макар че не се нуждаеше от потвърждение.
— Германски господин предпочита теб, жаклин — подразни я една от по-младите курви.
Тя се обърна с неохота да посрещне погледа му. Косата й бе зле изрусена с кислородна вода, при това доста отдавна.
— О, такъв привлекателен войник като теб може да си намери нещо много по-добро от мен — каза тя, опитвайки се да придаде на гласа си безгрижен тон.
Говореше дрезгаво от цигарите. Той долавяше ударите на сърцето й през треперещия й глас.
— Предпочитам зрели жени — отвърна Клайст. — С опит. Жени, които знаят това-онова.
Другите жени се кикотеха и дърдореха.
С огромно нежелание блондинката се съгласи.
— Къде ще отидем? — попита тя.
— Нямам жилище — отвърна Клайст. — Не съм на служба в града.
Читать дальше