Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Сигурен съм, че разбираш за какво говоря.

— Наистина. Тези неща никога не бива да се изричат на глас. Тайната история на войната не бива да се разказва.

Меткалф пренебрегна забележката на Кундров.

— Чух, че Рудолф фон Шюслер бил екзекутиран като предател по заповед на Хитлер след Сталинградската битка.

— За нещастие.

— Но онова, което винаги ме е учудвало, е защо Червената армия не беше подготвена. Сталин трябва да е бил предупреждаван, че Хитлер планира нападение.

Изражението на Кундров стана официално.

— Мнозина се опитаха да предупредят Сталин. Чърчил го предупреди. Дори аз изпратих няколко телеграми с предупреждения до Кремъл, до самия Сталин, макар да се съмнявам, че са стигнали до него. Но предупреждения имаше. Изглежда, Сталин не е повярвал, че Хитлер може да извърши предателство спрямо него.

— Или че Хитлер ще направи нещо толкова глупаво от стратегическа гледна точка.

— Никога няма да узнаем, но е голям срам — замълча за миг. — Доколкото разбрах, сега работиш за Белия дом?

— Всеки човек трябва да работи нещо.

— А президентът вслушва ли се в мнението ти?

— Само от разстояние. Твърде млад съм, а президентът слуша само най-старшите си съветници, както трябва да бъде.

— За нещастие е така. Макар че ти разбираш Русия по-добре от тях.

— Вероятно. Знам, че мразя вашето правителство, но обичам руския народ.

Кундров не отговори, но Меткалф смяташе, че знае какво си мисли руснакът. Никой от двамата не спомена за опита на Кундров да избяга. Това също бе тайна, която беше по-добре да остане погребана.

— Какво съвпадение, че и двамата сме решили да се поразходим тъкмо тази вечер — каза Меткалф с хитра усмивка.

— Вашият президент умира — отговори Кундров. — Хопкинс също умира. И затова вероятно раздават сергията, как то се изразявате вие, американците.

— Какво имаш предвид? — попита Меткалф разтревожен.

— Позволявате на Сталин да получи в Берлин каквото си поиска. Оставяте ни Полша. Кремъл ще наложи контрол над цяла Източна Европа в резултат на вашето безхаберие — тук, можеш да ме цитираш, ако искаш. Вашият президент не се доверява на Чърчил и затова той е винаги в кисело настроение. Това само насърчава Сталин.

— Откъде знаеш за частните разговори на Чърчил с Рузвелт.

— Защо смяташ, че съм тук? Нашите разузнавачи работят по цяла нощ, записват частните разговори на Рузвелт, превеждат ги на руски и ги носят на Сталин на закуска.

— Подслушвате частния апартамент на президента?

— Сигурен съм, че не си толкова наивен, Меткалф. Ти много добре знаеш как работим. Всяка дума, която президентът ви изрича, се записва чрез подслушвателно устройство. Знам го, защото командвам тази операция.

Меткалф се усмихна.

— Иронията е, че съм безсилен да направя каквото и да било. Дори да предупредя Рузвелт, той няма да ми повярва.

— Точно както бяха пренебрегнати моите предупреждения до Сталин. Ние сме малки бурмички в огромна машина, нали така? Вероятно един ден и двамата ще имаме властта да влияем върху политиката на своите правителства. Дотогава трябва да правим каквото можем. И никога да не забравяме доброто, което сме сторили.

— Нито лошото!

Кундров се усмихна тъжно на Меткалф, но нищо не каза. Той извади от джоба си сгънат лист груба хартия.

— Точно преди да екзекутират мис Баранова, от НКВД й позволиха да напише едно писмо.

Той го подаде на Меткалф. Беше изписано с дребния почерк на Лана, макар че на места мастилото бе избледняло.

Кундров, виждайки повдигнатите вежди на Меткалф, каза тихо:

— Сълзите й са изтрили на места мастилото.

Меткалф го прочете на бледата лунна светлина, ръцете му трепереха, собствените му сълзи се стичаха от очите му. Когато приключи с четенето, прошепна:

— Боже мой! Колко смела жена.

— Тя знаеше, че планът, който измислихме, беше половинчата мярка. Той едва ли щеше да заблуди германците. Беше убедена, че само ако я екзекутират, Хитлер ще се увери, че е истински шпионин.

— Но тя можеше да живее! — викна Меткалф. — Можеше да дойде с мен в Америка…

Той не успя да продължи… Не можеше да изрече думите. Кундров поклати глава.

— Тя знаеше, че нейният дом е в Русия и искаше там да бъде погребана. Обичаше те дълбоко, но знаеше, че само със саможертвата си може да спаси плана ти. Направи го не само за Русия, но и за теб.

Меткалф усети, че краката му се подкосяват. Имаше чувството, че всеки момент ще припадне. Сякаш силите го бяха напуснали.