Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Той отново извика, този път въпросително.

— Лана?

Видя примирението и решимостта на лицето й. Тя поклати почти незабележимо глава и после отклони погледа си.

— Не — изкрещя той, а гласът му издаваше безкрайна агония.

Сега тя погледна напред с мрачна, желязна решимост. В озареното й лице имаше ужас и непоколебимост и колкото и да е любопитно, спокойствието на човек, който е взел своето решение.

Москва, „Лубянка“

Дребничкият светлокос и призрачно блед мъж се обърна и излезе от камерата за екзекуции. При всичките екзекуции, на които бе присъствал от името на своя шеф, главния следовател Рубашов, той продължаваше да ги намира за ужасяващи. Въобще всичко, което в НКВД правеха, бе отблъскващо за него и той се чувстваше щастлив, че преди година му се отвори възможност да работи тайно за германците. Беше готов на всичко, за да разруши съветската машина за терор. За нацистите знаеше малко; единственото, което му трябваше да знае, за което му пукаше, бе фактът, че Хитлер беше решил да победи омразната съветска държава. Ако информацията, която тайно предоставяше на Берлин, можеше да ускори падането на Сталин, той щеше да смята себе си за щастлив човек.

Бледият мъж мислено запечата в съзнанието си часа на свъртта. Абверът щеше да иска да разбере всички подробности за смъртта. Те щяха да искат също протоколите от разпитите на жената. Тя беше изключително красива жена, една от най-великите балерини на Русия. Оказа се, че също е била агент на Берлин. Мъченията, които преживя, бяха ужасни, но накрая тя призна, че е откраднала свръхсекретни военни документи от своя баща генерал и ги е предала на своя любовник германски дипломат.

За светлокосия мъж балерината беше героиня. Таен враг на Кремъл и шпионин на Берлин точно като него. Но тя бе подложена на жестоки мъчения в продължение на часове, преди да си признае. Той се чудеше дали притежава силата и куража, които тази жена показа, преди накрая да се предаде и да си каже всичко, както в крайна сметка ставаше с всички.

Мушамата, която послаха на пода на камерата за екзекуции, беше изцапана с кръвта на красивата жена, образ, който остана в съзнанието му и щеше да остане там завинаги.

Скоро щяха да отнесат тялото, после чистачката щеше да измие. Всички подробности за екзекуцията на Светлана Баранова щяха да бъдат погребани от НКВД, смъртта й щеше да остане анонимна.

Но той щеше да се погрижи смъртта на тази смела жена да не бъде напразна.

Довечера, когато се върне у дома, ще напише своя доклад и ще го прати в Абвера. Там ще разкаже всичко, което знае за службата на жената в интерес на нацистите.

Берлин

Адмирал Канарис трябваше да признае, че изпитваше наслада от онова, което предстоеше да каже. Той адресира думите си към Райнхард Хайдрих, който през всичкото време поставяше въпроса за автентичността на източника в Москва.

— Нашият човек на „Лубянка“ току-що потвърди многобройните съобщения, които получихме от втора ръка, че източникът, който ни снабдяваше с толкова много и ценна информация за операцията на Сталин „Вълчи капан“, е бил екзекутиран.

— Значи петролопроводът пресъхна — извика фелдмаршал Вилхелм Кайтел. — Това е истинско бедствие.

Канарис наблюдаваше очите на Хайдрих, които бяха като на влечуго. Хайдрих беше зъл човек, но също много умен. Като Канарис той разбираше какво означава това. Но Хайдрих не каза нищо. Неговата кампания за подкопаване на Канарис и Абвера току-що бе сразена.

— Жалко — каза спокойно Канарис. — Твърде неприятна случка. Наистина е трагедия, че тази жена си даде живота за нашата кауза.

Не беше нужно да изрича онова, което почти всички осъзнаха; фактът, че източникът беше екзекутиран, потвърждаваше неговата автентичност.

Последва дълга тишина, след като изявлението на Канарис беше асимилирано. После Хитлер скочи на крака.

— Млада жена заплати с живота си цената за това, че ние трябваше да узнаем — предателството на Сталин. Да почетем нейната смелост. Трябва да дадем началото на т.нар. операция „Барбароса“ и да нахлуем в Съветския съюз. Тя ще започне и няма да има връщане назад. Някой около тази маса да е на друго мнение?

Някои поклатиха глави, но никой не поиска думата.

— Повярвайте ми — продължи фюрерът, — ние само трябва да ритнем вратата и цялата гнила сграда ще се разпадне.

— Чувате ли! Чувате ли! — извика Кайтел.

Към него се присъединиха още няколко души.