Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Широка усмивка озари лицето на фюрера.

— Нашата кампания срещу Русия ще е като детска игра на пясъка.

Ялта, Кримски полуостров, февруари 1945 г.

Разгромът на нацистите бе неизбежен. Официално Берлин не беше капитулирал, но всеки знаеше, че беше въпрос на време, вероятно месец или два. Самолетът на президента Рузвелт се приземи на летището в Крим няколко минути след обед. Сред многото помощници на борда се намираше млад мъж на име Стивън Меткалф, съветник на президента. След смъртта на Алфред Коркоран Регистърът се разпадна. Това бе добре дошло, тъй като Меткалф така или иначе след екзекутирането на Лана Баранова от НКВД щеше да напусне. Той знаеше, че е извършил нещо голямо, но цената бе твърде висока, за да я понесе. Беше оставил единствената жена, която бе обичал през живота си, в ръцете на злото и то се бе възползвало.

Меткалф се върна във Вашингтон отчаян и напълно съкрушен от вина човек.

За няколко месеца се усамоти в „Хей-Адамс“ и се наливаше с алкохол, не излизаше и не виждаше никого. Животът му бе свършил.

Но накрая многото му приятели се намесиха и го посъветваха да си намери работа. Семейният бизнес вървеше добре и без него, така че брат му Хауард му даде да разбере, че не се нуждае от помощта на Стивън. Меткалф не се нуждаеше от пари, а от смисъл. Един ден получи в хотелската си стая послание от човек, който бе най-важният член на Регистъра на Корки — президента Франклин Делано Рузвелт. Рузвелт искаше от Меткалф да посети Белия дом за кратък разговор.

До края на следващия ден Рузвелт го беше наел за младши помощник в Белия дом и Меткалф отново имаше цел.

Президентският кортеж измина разстоянието от летището до двореца в Ливадия в планините, където някога е била лятната резиденция на царя, за пет часа, като по целия път войници от двете страни на шосето поздравяваха с типичното съветско козируване.

Разрушенията, причинени от нацистите на съветска земя, рухналите сгради и развалините бяха впечатляващи. Когато пристигнаха в двореца, бе паднала вечерта. Германците бяха лишили двореца в Ливадия от всичко, което можеха — от арматурата на чешмите до дръжките на бравите, но руснаците възстановиха сградата навреме за конференцията на тримата големи — Сталин, Чърчил и Рузвелт, — които се надяваха да изгладят повечето от противоречията си и да изработят план за света след войната.

Едва на третата вечер Меткалф бе в състояние най-после да се разходи наоколо. Той беше доста унил заради всичко, което се случваше. Президентът беше сериозно болен и трудно се концентрираше. Публичните му изявления бяха несвързани. Нямаше да живее дълго, но малцина го знаеха. Главният му съветник Хари Хопкинс също беше сериозно болен. Рузвелт преследваше две цели: да убеди Сталин да се присъедини към последната битка на войната срещу Япония и да създаде международна организация, наречена Обединени нации.

Всичко останало бледнееше пред тези цели и в резултат на това президентът много лесно отстъпваше пред исканията на Сталин. Рузвелт поля Чърчил с леден душ, когато отказа да изслуша аргументите на британския премиер. Той настояваше да наричат Сталин „чичо Джо“, което показваше неговия наивитет във връзка със злото, което Сталин бе в действителност. Меткалф се мъчеше да изложи своите виждания, но бе прекалено млад. Никой не го слушаше, чувството му за безсилие растеше с всеки изминал ден.

Поне докато бях шпионин, успях да постигна нещо — мислеше си той. — Тук не съм нещо повече от чиновник.

Забеляза силуета на фигура, която се промъкваше към него откъм сенките. Старият му инстинкт заработи и той спря, адреналинът му се покачи. Но въздъхна с облекчение, когато видя, че беше еднокрак човек или по-точно човек с един дървен крак, който не можеше да му стори зло.

— Меткалф — извика еднокракият, доближавайки.

Меткалф онемя, когато забеляза пламтящата червена коса и гордата, почти арогантна уста.

— Лейтенант Кундров!

— Полковник Кундров вече.

— Боже мой — Меткалф разтърси ръката на Кундров. — И ти си бил тук? Какво се е случило с…?

— Случи се Сталинград. Битката за Сталинград. Бях късметлия, загубих само един крак. Повечето от моите другари си изгубиха живота. Но ние оцеляхме. Нахлуването на Хитлер в Съветския съюз беше най-голямата му грешка.

— Именно заради това загуби войната — съгласи се Меткалф с кимване.

— Ти беше прав — като че ли забеляза леко трепване в очите на Кундров.