Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Казах ти, Меткалф, аз съм само бурмичка в гилотината.

— Днес може да си дребен функционер, но след пет години, десет години може да си един от лидерите. Един от хората, които ще помогнат в очертаването на пътя пред страната.

— Ако оцелея. Ако не ме застрелят.

— Никой не знае по-добре от теб как да оцелее в тази система. А и Йосиф Сталин не може да живее вечно, макар да му се иска. Все някога ще умре…

— И мястото му ще заеме друг Сталин.

— Друг лидер ще заеме мястото му. Дали ще е друг Сталин или реформатор, кой знае? Може да е някой като теб. Може да си ти! Искам да кажа, че ако избягаш, ако дойдеш в Америка или Великобритания или другаде в свободния свят, след като проклетата война свърши, ти просто ще си още един от стотиците хиляди руски имигранти. Но ако останеш в Москва, ако запазиш възгледите си, ако работиш вътре в системата, има шанс! Шанс да промениш историята. Възможност да не допуснеш машината на терора да унищожи планетата. Светът се нуждае от мъже като теб в Москва — добри мъже, достойни мъже, здравомислещи хора, мамка му! Спомняш ли си какво ми каза в Москва? Каза, че героите не достигат, че Русия се нуждае от тях.

Кундров се беше обърнал с лице към операта. Той мълчеше и Меткалф си помисли, че сигурно не го слуша, но после се обърна и Меткалф видя нещо различно върху лицето му. Неочаквана уязвимост бе сменила гордото, надменно изражение.

— Имам ли избор? — попита накрая той.

Меткалф кимна.

— Не бих отказал, ако поискаш това от мен.

— Нямам това предвид. Предполагам, че наистина нямам избор. Да избягам е за мен глупаво фантазьорство.

Меткалф разбра какво искаше да каже руснакът. Той бе слушал през всичкото време и беше взел решение.

— Кажи ми какво искаш да направя за г-ца Баранова — попита Кундров.

Ернст Герлах беше предан и всеотдаен служител на „Райхсбанк“, но нямаше доверие на ония полицейски офицери с високи ботуши, нито на Крипо и Гестапо, които ловяха мъжете с неговата сексуална ориентация и ги пращаха в концентрационни лагери. Той досега оцеля вероятно защото беше ценен, незаменим работник или защото имаше високопоставени покровители, а може би и поради двете. А нищо чудно просто да беше добър късмет. Във всеки случай, не обичаше да си насилва късмета. Но все пак се отклони от правилото да избягва да привлича вниманието на грубияните с високи ботуши.

И все пак беше в беда, и то от онзи вид беди, които може да ти се стоварят на главата, ако не си достатъчно внимателен. Тази жена, която изглеждаше напълно почтена германка, макар и малко понатруфена и прекалено гримирана, се обърна към хер Куилиган с друго име. Нарече го „Даниел Ейхен“. Куилиган отрече, настоя, че е станала грешка, но после избяга. Поведението му беше подозрително.

Герлах си спомни, че досега не намери време да прегледа документите, които му представи хер Куилиган. Ами ако ставаше дума за банкова измама? И още по-сериозно, ами ако този американец, който се представяше като Уилям Куилиган, беше всъщност американски агент, участващ в операция срещу „Райхсбанк“? Американците и британците вечно правеха опити да се доберат до банковите кодове и номерата на сметките и до всяка информация, с чиято помощ да сложат ръка на фондовете на „Райхсбанк“.

В операта тази вечер беше пълно с всякакви служители на Гестапо и полицията. Но той реши, че е най-добре да се обади на някой от началниците си в Министерството. Отиде до телефонната кабина във фоайето до гардероба. Беше твърде късно да звъни в кабинета и набра телефонния номер на прекия си шеф у дома му, но никой не отговори. Тогава звънна на шефа на своя шеф, Клаузенер, който беше една степен по-ниско от директора и който поддържаше тесни контакти с „Банк ъф Интърнешънъл Сетълмънтс“. Клаузенер явно имаше гости за вечеря и побесня, че го прекъсват.

— Никога не съм чувал за служител на име Куилиган — кресна Клаузенер. — Защо, по дяволите, ми досаждаш? Обади се в Базел, звънни в полицията.

След като Клаузенер затвори телефона, Герлах измърмори на себе си: Слабоумник! Как да се обади в Базел толкова късно, а освен това международните телефонни разговори в тия времена се уреждаха много трудно.

Накрая доближи до един от офицерите в черни униформи от СС, които висяха пред входа на залата. Стомахът му се сви, докато доближаваше, но си напомни, че в сивия костюм и вратовръзката си изглежда респектиращо.

Мъжът от СС беше изцяло в черно — от главата до петите: черна куртка, черни кожени ботуши, черна вратовръзка, черен брич. Над десния му лакът бяха извезани със сърма буквите СС. Трите паралелни сребърни линии на пагоните му, както и значката върху яката на ризата му показваха, че е щурмбанфюрер от СС.