Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Защо?

— Мога само да чета между редовете. Явно е измамил следователя. Накарал го да повярва, че работи за Берия.

— А това истина ли е?

— Най-вероятно е лъжа, съчинена от него, тъй като никой не е посмял да се допита до Берия. Работата е там, че неговият случай е въпрос от личен интерес от генерал Хайдрих, въпрос от висш приоритет.

— Хайдрих? Откъде знаеш?

— Агентът от СД, който е натоварен да ликвидира Меткалф, е любимец на Хайдрих, негов колега цигулар, безмилостно копеле.

— Това трябва да е Клайст. Не може да е никой друг. И американецът е още жив?

— Отначало Хайдрих пожела американецът да бъде следен, а бизнесът му в Москва разследван. Сега обаче иска да бъде отстранен.

Оберфюрерът Рап се замисли за миг.

— Извикай го. Ако това, което чувам за Клайст, е вярно, имам чувството, че ще се радва да си изпълни задачата.

Меткалф поддържа ли тук някакви контакти?

— С един банкер. Педераст на име Герлах.

— Сексуална връзка?

— Не. Герлах е човекът, който ни уведоми за подозрения та си към Меткалф. Американецът е пристигнал в Берлин по-рано днес под прикритието на банкер от „Банк ъф Интърнешънъл Сетьлмънтс“ в Швейцария. Срещнал се е с Герлах преди няколко часа.

— Къде е отседнал?

— В „Адлон“. Вече претърсихме стаята му. Агенти на Гестапо в „Адлон“ го чакат вече да се върне.

Рап похвали Елерс за бързата работа.

— Ще се среща ли пак с Герлах?

— Вероятно. Герлах, разбира се, ще ни сътрудничи.

— Други установени контакти?

Елерс се поколеба за момент.

— Натъкнах се на нещо — каза той, прикривайки трудно гордостта си. — Името на Меткалф се споменава в едно друго досие. Някакъв дребен дипломат в Москва на име Фон Шюслер е подал доклад за рутинни срещи с чужденци. Срещал се е за кратко и е разменил няколко думи с Меткалф. Освен това Фон Шюслер е бил разпитван от Клайст в Москва.

— Наистина? Познавам Фон Шюслер или поне имението Фон Шюслер.

— Значи е богат?

— Много. Казваш, че е в Москва.

— Всъщност в момента е в отпуска за няколко дни в Берлин.

— Много интересно съвпадение. Може и да е случайно, но все пак е нишка, по която да тръгнем. Ще те помоля да се обадиш на Клайст и да го изпратиш в дома на Фон Шюслер.

— Да, господине.

— Трябва да се подсигурим отвсякъде. Не е нужно да споменаваш, че щом нещо е от висш порядък за Хайдрих, следователно и за нас е от висш приоритет. Американецът няма да напусне Берлин.

Замъкът Фон Шюслер бе сгушен сред гъстите и тъмни борови гори на трийсетина километра северозападно от Берлин. Той се подаваше иззад планински връх и със своите бойници и конусовидни кули от древен камък, остър покрив от червен камък и белокаменни стени приличаше на замъка крепост от четиринадесети век, какъвто беше. От векове Фон Шюслер бяха свободни рицари на империята — статут, по-голям от всяка благородническа титла, макар че и титлата граф беше дарена на един от знаменитите предци на Рудолф фон Шюслер в началото на деветнайсети век. Имението беше на семейството от столетия и въпреки че не беше служило като истинска крепост след Средновековието, фортификационната му система стоеше непокътната.

Кундров даде указания на Меткалф за семейното имение на Фон Шюслер. Докато руснакът се захвана с предварителна подготовка, Меткалф купи колата на окаян германец на няколко улици от „Унтер ден Линден“. Германецът паркираше своя раздрънкай опел олимпия, когато Меткалф доближи до него и на възможно най-добрия немски, който говореше, му предложи близо хиляда райхсмарки, далеч повече, отколкото струваше возилото. В тия времена парите в Берлин не достигаха. Германецът изглеждаше смаян от щедростта на предложението и побърза да подаде ключовете. Едва когато потегли по планинския път към замъка на Фон Шюслер, Меткалф разбра защо германецът толкова бързо се съгласи да се отърве от своя опел. Колата не само беше с ниска мощност, но и имаше проблеми от всякакъв вид с предавките. Колата се тресеше и се давеше, докато изкачваше планината към замъка, и Меткалф дори се притесни дали ще успее.

По пътя успя да си купи бинокъл „Цайс“ за наблюдаване на птици, както и тиролски дрехи в зелено и сиво. Когато стигна до замъка и паркира опела сред дърветата, далеч от външни погледи, беше пременен като природолюбител, дошъл да наблюдава птиците. Беше ранна вечер обаче, не особено подходящо време за подобно занимание. Но по-добре лошо прикритие, отколкото никакво. Щеше да направи малък оглед и ако успееше да се вмъкне незабелязано в имението, да се скрие някъде и вечерта да се види с Лана.