Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Амос Хилиард влезе в „Арагви“ откъм задните стълби, където знаеше, че няма да го забележат, и мина по тъмния коридор към мъжката тоалетна.

Неприятно се изненада да открие, че вътре имаше някой. Някакъв мъж стоеше пред мивката и си миеше ръцете със сапун и вода. Е, няма значение. Хилиард можеше да почака. След като мъжът излезе, щеше да извади своя „Смит и Уестън“ и да сложи заглушителя към специално модифицираната за целта цев. Щеше да провери още веднъж дали е заредил.

Меткалф щеше да пристигне, очаквайки да получи фалшиви документи и инструкции как да се измъкне от Русия. Последното, което би очаквал, е Хилиард да извади револвер и да го застреля в главата.

Хилиард мразеше да прави неща от тоя род, но наистина нямаше избор.

Поколеба се, наблюдавайки как мъжът продължава да си мие ръцете със забележително старание, постигайки пяна, каквато беше невъзможно да се получи със скапаните съветски сапуни.

Имаше неприятното чувство, че е виждал този мъж с безизразно лице, аристократични черти и дълги, деликатни пръсти. Опита се да си спомни дали не го бе виждал наскоро. Съвсем скоро. Възможно ли бе? Не. Явно беше от нервите му.

В този миг мъжът вдигна поглед от мивката. Очите им се срещнаха и Амос Хилиард усети внезапно как се смразява.

Точно минута преди уговорения час за срещата Меткалф прекоси улица „Горки“ и закрачи към служебния вход на ресторанта. Естествено го държаха отключен, като се имаше предвид, че непрекъснато зареждаха с хранителни продукти и други доставки. Влезе незабелязано, прекоси безлюдния ресторант и стигна до мъжката тоалетна, където се видяха с Хилиард само преди няколко дни.

Вътре обаче нямаше никой и той се поколеба дали да не заключи вратата, както Хилиард направи предишния път. По-добре да не го правя, реши Меткалф. Хилиард явно закъсняваше. Той бързо обходи тоалетната и провери кабинките. В последната видя Хилиард.

По-точно обувките и панталоните на Хилиард. Нямаше грешка. Това бяха панталоните от туид и кафявите кожени обувки на дипломата. Те без никакво съмнение принадлежаха на Амос Хилиард, а не на някой друг.

— Странно — помисли си той. Защо Хилиард ще клечи в тоалетната, вместо да го чака до мивката, както предишния път?

— Амос — викна Меткалф, но не получи отговор. — Амос — извика втори път разтревожен.

Бутна вратата на кабинката, която беше открехната.

Исусе Христе! От онова, което видя, му се догади, той се вцепени и клекна на пода. Не, пак ли! Амос Хилиард седеше върху тоалетната чиния с клюмнала назад глава, тъмните му кръвясали очи се бяха изцъклили към тавана, от устата и носа му се стичаха струйки кръв. Гърлото му беше почти прерязано под ларинкса. Белегът бе кървавочервен, тънък като острие на бръснарско ножче. Той показваше, че инструментът на убийството беше някаква тънка и здрава жица. Дипломатът беше удушен абсолютно по същия начин като Скуп Мартин и момчетата от парижката станция.

Не! Хилиард беше убит съвсем скоро, преди минути — той не беше стоял вътре дълго. Пет минути? Може би по-скоро? Меткалф докосна синкавоморавото лице на Хилиард, имаше нормална телесна температура.

Убиецът трябваше да е наблизо.

Меткалф се втурна към вратата и после се поколеба. Убиецът можеше да го дебне от външната страна на вратата, безлюдният ресторант беше за него временно убежище и даваше възможност да стои отвън, готов да се нахвърли върху Меткалф.

Меткалф ритна вратата с крак, отваряйки я с трясък. Отдръпна се назад и се прикри зад касата на вратата, наблюдавайки дали от сянката ще изскочи фигура с примка в ръце. Никой не се появи. Той се измъкна в коридора, обръщайки се напред-назад, готов да скочи, ако се наложи. Но не забеляза никого. И все пак убиецът беше напуснал преди не повече от минута-две.

Затича по стълбите, взимайки две-три стъпала наведнъж, и едвам не се блъсна в келнер с поднос. Меткалф се взря внимателно в униформения келнер и почти веднага отхвърли възможността той да е убиецът.

Полъх студен въздух в салона му подсказа, че входната врата към улицата току-що беше отворена. Някой влезе или излезе от ресторанта. Убиецът. Не беше изключено. Дали си бе тръгнал през тази врата?

Тихичко бутна металната врата, внимавайки да не вдига шум. Ако убиецът беше излязъл през нея и вървеше, за да не предизвика подозрения сред минувачите, а не тичаше, нямаше начин да е стигнал далеч. Щеше да е в полезрението му. Меткалф не искаше да го подплаши. Той се измъкна през тесния отвор и внимателно затвори вратата след себе си, доволен, че не вдигна шум.