Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— До две години — съгласи се Канарис — отново ще са сила.

— Кога можем да атакуваме? — попита Хитлер Шмунт. Адютантът му се усмихна победоносно.

— След зимата. В началото на пролетта догодина. Вероятно през юни ще сме готови.

Хитлер се изправи, останалите веднага скочиха на крака.

— Самата съдба ни поднесе на тепсия шанса — обяви той.

— Но ние трябва да се размърдаме. Не съм създал тази великолепна армия, за да я оставя да гние. Искам предварителни планове за блицкриг срещу Съветския съюз незабавно.

Москва, ноември 1940 г.

Мястото на явката притесняваше Меткалф. Беше изложено на външни погледи, прекалено на открито. До там с стигаше само по един маршрут и вероятно имаше само един изход. Той не би избрал такова място, но нямаше избор Амос Хилиард в момента определяше правилата.

Все пак имаше едно предимство — беше лесно за наблюдение. Меткалф можеше да установи какво е обичайното улично движение, да огледа кой влиза и излиза от магазина за дамски обувки и от месарницата на улица „Пушкинская“, както и сградата между тях. Да разбере дали някой не се застоява прекалено дълго в района. Облечен в селски дрехи, ватенка и с огромна торба, пълна с разни инструменти, той лесно минаваше за работник и не привличаше вниманието.

Продължително време умишлено наблюдаваше, а мислите му блуждаеха към Лана. Досега всичко се развиваше по плана, а нейният първоначален страх, изглежда, се поразсея. Тя вече предаде на Фон Шюслер първата партида документи, като го излъга, че ги е подбрала наслуки от куфарчето на баща си и от кабинета му вкъщи. Каза му, че за нея те са само цифри, неразбираеми и ужасно скучни. Фон Шюслер обаче съвсем не ги намерил за скучни, според разказа на Лана. Той бил много превъзбуден, много повече от друг път.

Фон Шюслер й обяснил процедурата. Явно си въобразяваше, че той ръководи операцията. Казал й, че ще преснима документите в посолството и след това веднага ще й върне оригиналите. Подчертал, че е много важно баща й да не забележи липсата на някой от тях, поради което тя трябвачо да спазва стриктно процедурата. Да взима документите само през нощта, след като баща й си легне, и да уведоми Фон Шюслер, че са у нея. После да го посети в апартамента му и да занесе документите, а той незабавно да ги отнесе в посолството за фотокопиране. След това да я върне веднага в апартамента на баща й, за да ги сложи на мястото им, преди той да се събуди. Разбира се, имаше множество фактори, които внасяха някои промени в плана. Повечето вечери Лана играеше в Болшой и нямаше как да краде документи. Но в дните, в които почиваше, беше важно да си стои у дома, за да провери дали баща й не е донесъл нови документи.

Фон Шюслер се опитваше също да успокои Лана, че върши добрина. Лана си припомняше уверенията му с усмивка.

— Колкото по-добре се опознаят нашите страни — казваше й той, — толкова по-дълго ще продължи мирът. Ти вършиш нещо чудесно не само за моята, но и за твоята страна.

След като в продължение на час наблюдаваше и размишляваше, той накрая се увери, доколкото бе възможно, че не го следят. Влезе бързо в неохраняемия вход на скромната жилищна сграда между двата магазина. Тясното антре беше тъмно и безлюдно, боядисаният в зелено радиатор на стената се намираше вдясно, както му бе описал нещата Хилиард. Мушна ръката си зад него — беше студен, както Хилиард обеща — и пръстите му напипаха нещо. Измъкна го, беше дебел зелен плик, цветът служеше за идеален камуфлаж.

Вътре се намираше втората партида документи, подготвени от експертите на Корки и изпратени по дипломатическата поща. Мушна плика във ватенката и излезе толкова бързо, колкото бе необходимо, за да не привлече нечие внимание.

На няколко преки от явката се намираше мястото, където щеше да сигнализира с червен молив, че успешно е прибрал пратката.

Но на излизане от сградата рязко движение на отсрещната страна на улицата привлече погледа му. Меткалф се обърна и видя познатото лице.

Русолявият с бледите очи от НКВД приближаваше към него с бързи крачки, без да си прави труда да спазва дискретна дистанция. Сякаш агентът знаеше, че Меткалф току-що е взел пратката и че носи у себе си уличаващи го документи.

Не биваше да се остави да го заловят точно сега. Нямаше да се отърве с документите у себе си. Те бяха достатъчно основание да го хвърлят в затвора или да го разстрелят, без дори да го съдят. Щяха да разкрият операцията, а следствието да насочи следите към Светлана. Щяха да екзекутират и нея.