Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Но камериерът отключи вратата съвсем лесно. Погледна смутено към Меткалф и бутна тежката врата навътре. Меткалф усещаше как сърцето му бие.

— Всичко наред ли е, господине? — попита камериерът.

Поколеба се пред отворената врата, погледна в стаята, а после към Меткалф. Явно очакваше бакшиш, макар официалната политика да заклеймяваше бакшишите като капиталистическа поквара.

— Благодаря — каза Меткалф. — Не знам защо одеве заяде. Извади петдоларова банкнота, заобиколи иззад гърба на момчето, побутна го по рамото приятелски и погледна в стаята.

Беше празна. Нямаше никой вътре.

Банята.

Вратата беше само открехната. Той я беше оставил отворена. Това не означаваше нищо, разбира се, тъй като в негово отсъствие бяха почистили и камериерката беше влизала в банята.

— Слушай, докато си още тук, ще ми направиш ли услуга да вдигнеш нещо вместо мен? Гърбът ми се къса от болка.

Момчето вдигна рамене: Разбира се, защо не.

— Проклетият ми куфар е в банята и ако го преместиш, ще получиш още една такава.

Той му подаде банкнотата. Бакшишът беше гигантски според представите на момчето, а перспективата за още пет долара — неустоима. Камериерът прекоси стаята и спря пред банята. Меткалф стоеше зад него извън огневата линия.

Камериерът отвори вратата, а очите му се разшириха. Направи една крачка и каза:

— Господине? Не виждам куфара.

— Наистина ли? Камериерката явно го е преместила. Извинявай.

Но момчето бе замръзнало на място с широко отворени очи. Пристъпи една крачка и започна да пищи.

— Боже мой! Боже мой!

Меткалф се втурна в банята и видя в какво се бе вторачило момчето, чиито писъци ставаха все по-силни.

Лицето, което се подаваше откъм ваната, беше толкова синкавочервено и кръвясало, с изцъклени очи и изплезен синкав език, че Меткалф не можа веднага да го познае.

От устата му се изплъзна стон, когато се втурна към ваната, докосна лицето на Роджър Мартин, почувства мъртвешката студенина, която му подсказа, че Роджър е мъртъв от няколко часа. Назъбената ивица, която минаваше през гърлото на Роджър, му бе позната.

Меткалф беше видял съвсем същата рана от удушаване само преди няколко дни в Париж.

Камериерът се отдръпна заднишком от банята с резки движения. Беше спрял да крещи, но по лицето му все още се четеше паника.

Меткалф обаче не забелязваше нищо. Той беше изпаднал в пълен шок.

— Господи — прошепна той.

Гледката пред очите му беше ужасяваща, нелепа, непоносима.

Случи се същото като в Париж.

Убиха Скуп.

Сега нямаше избор, нямаше място за чудене. Трябваше да изчезва, преди камериерът да повика помощ и съветските власти, с други думи, НКВД, да пристигнат. Със сигурност щяха да разпитват, да го затворят. Дори в състоянието на зашеметеност и мъка си представяше последиците. Щяха да открият фалшивите документи или у него, или там, където и да ги скриеше, и нито едно обяснение от негова страна нямаше да мине пред властите.

Но и за него нямаше задоволително обяснение. Обясненията, вникването в този ужас трябваше да почакат. Бързо той хвърли част от дрехите си в евтиния мукавен куфар, който купи предния ден. Излезе от стаята и побягна.

Без предавател нямаше начин да се свърже с Коркоран или най-малкото да го направи бързо. Дори прословутият черен канал не беше безопасен. Единственият начин за връзка с Корки, който му оставаше, беше да помоли Амос Хилиард да изпрати шифрована телеграма. Хилиард щеше да го направи, макар и с неохота.

Налагаше се непременно да установи контакт с Корки независимо по какъв начин. Проникването в мрежата беше стигнало до Москва, което показваше, че пробивът беше тревожно надълбоко.

Една мисъл се появи в главата му. Той се опита да я отхвърли като бълнуване на мозък, обезумял от гледката на убития стар и близък приятел. Но мисълта го глождеше чак под лъжичката и той не можеше да се освободи от нея. Амос Хилиард?

Възможно ли бе човекът на Корки в Москва да е гнил? Спомни си думите, които Хилиард изрече пред него: На никого не може да се вярва.

Дали Амос Хилиард не намекваше косвено за самия себе си? Кой друг беше осведомен за мисията на Меткалф в Москва в крайна сметка? Ако Хилиард играеше и с двете страни или с няколко страни, както обвини колегите си в посолството, че правят, оставаше само да съобщи на…

Меткалф тръсна глава, отхвърляйки идеята. Беше абсурдно. Той виждаше двуличие навсякъде.

Ако човек започнеше да разсъждава по този начин, щеше да се гипсира, да се парализира.