Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Питър го гледаше с недоверие.

— Това е безумие! Не може да бъде! Аз бях там!

— Нашите хора са много прецизни.

— Значи, този път не са били достатъчно прецизни. Мислите, че съм съчинил тая история, така ли?

— Историята е чудесна — усмихна се чернокожият. — Може би изпробвате въздействието й.

— Почакайте, моля ви! — Морган пристъпи напред. — Питър такова нещо не може да направи.

— Наистина би било глупаво — съгласи се по-възрастният. — Дори е наказуемо по закон да доложиш за лъжливо престъпление, пък камо ли за убийство!

— Вие сте луди! — Гласът на Питър трепереше. — Вие наистина не ми вярвате. Изслушвате доклада по телефона, приемате го за евангелие и стигате до извода, че съм луд. Що за полицаи сте вие?

— Много добри — отвърна чернокожият.

— Не мисля така. Съвсем не е така! — Чансълър скокна към телефона. — Има начин да се изяснят нещата. Минали са пет-шест часа. — Той набра някакъв номер и след секунди заговори: — Справки? Дайте ми номера на кантората на конгресмена Уолтър Роулинс от Камарата на представителите.

Той повтори номера, който му продиктува телефонистката. Тони Морган кимна с глава. Детективите наблюдаваха безмълвно.

Чансълър набра номера. Чакането му се стори безкрайно. Сърцето му биеше лудо. Въпреки неоспоримата си убеденост той трябваше да докаже думите си пред детективите. Жена с тих глас и южняшки акцент вдигна слушалката. Чансълър попита за конгресмена. А когато чу думите й, болката в слепоочията му се възвърна и погледът му загуби фокус.

— Ужасно, сър! Опечаленото семейство съобщи вестта преди минути. Конгресменът е починал през нощта. От сърце, в съня си.

— Не! Нее!

— Всички така се чувствуваме, сър. За погребението ще се съобщи.

— Не! Лъжа! Не ми говорете! Лъжа! Преди пет-шест часа беше в Ню Йорк! Лъжа!

Питър усети как нечии ръце го сграбчиха за раменете, изтръгнаха от него телефона и го дръпнаха назад. Той започна да рита, да ръга с лакти в полицая. Освободи дясната си ръка и я вкопчи в най-близката глава до себе си, като теглеше и почти изскубна косите от черепа. Повдигна нагоре главата: човекът се бе свлякъл на колене.

Видя пред себе си лицето на Тони Морган, което се гърчеше от болка, но не направи нищо да се защити.

Морган. Морган, приятелят му . Какво вършеше?

Питър се отпусна и укроти. Нечии ръце го положиха да легне на пода.

— Ще мине без санкции — рече Морган, като влезе с питиета в спалнята. — Проявиха разбиране.

— Което значи, че съм луд — добави Чансълър, легнал с торбичка лед на челото си.

— Не, по дяволите. Изтощен си. Работиш толкова усилено. Лекарите те предупреждаваха…

— За бога, Тони, не на мене тия! — Питър седна в леглото. — Всичко, което разказах, е самата истина!

— Добре. Ето ти питието!

Чансълър пое чашата, но не отпи. Остави я на нощното шкафче.

— Седни, приятелю. — Той посочи стол на Тони. — Искам да си изясним някои неща.

— Добре. — Морган се отпусна на стола. Протегна напред дългите си крака. Тази непринуденост не можеше да измами Питър. Тревогата личеше в очите на Тони.

— Спокойно, разумно — продължи Чансълър. — Разбирам какво се случи. И то няма да се повтори, което обяснява бележката на Лонгуърт. Той държи да му повярвам, защото знае, че иначе ще се разкрещя с цяло гърло.

— Кога намери време да размислиш върху всичко?.

— В ония четири часа из улиците. Не съзнавах, но нещата сами взеха да се наместват. И когато ти и полицаите се съветвахте долу, цялата схема се избистри в главата ми.

— Не говори като писател. — Морган вдигна очи от чашата си. — Схеми, наместване на нещата. Това са глупости.

— Не си прав. Защото Лонгуърт е принуден да мисли като писател. Трябва да мисли, както аз мисля, не виждаш ли?

— Не, но продължавай.

— Лонгуърт трябва да бъде спрян. Той знае, че мисля така. Той ме разпали с някакви откъслечни сведения и с трагичния пример какво би могло да стане, ако досиетата на Хувър все още съществуват. Не забравяй, че той е запознат с тези досиета, той ги е попълвал с унищожителната информация. За да се увери, че съм се хванал на въдицата, разиграва още един жив пример: конгресмен от южните щати, потънал в своите проблеми, замесен в насилие над черно момиче и убийство, което той не е извършил. Лонгуърт задействува всички сили и ме пуска в средата. Но когато всичко е задействувано, разбира, че е отишъл твърде далеч. Клопката завършва с убийство: това той не е очаквал. Когато разбира, идва да спаси живота ми.