Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Стигнаха до улица „К“, а вдясно започваше Седемнадесета. Питър се помъчи да си представи картата на Вашингтон, да види главните артерии южно от Елипсата.

Конститюшън Авеню! Ще накара водача да свие по него и да тръгне към Смитсоновия център през „Мол“. Дали можеше да се влезе оттам?

Сигурно. В главата, която нахвърли сутринта, бе описал-как Александър Мередит, шофирайки бясно, излиза от „Мол“… Дали го бе написал, или пък бе…

Забеляза я през задното стъкло. Една сива кола излезе от колоната автомобили и се плъзна бързо към лентата за левия завой: Изравни се успоредно с таксито. Изведнъж светлинен сноп проблесна през прозореца, кръстосвайки се със светлините от фаровете отзад. Питър се дръпна напред, криейки лице в рамката на колата, и надзърна. Човекът до шофьора смъкваше стъклото на прозореца. Бе съвсем близо. Фенерчето му се насочи към номера ка таксито на страничната врата. Чансълър го чу да казва:

— Ето! Това е!

Безумие след безумие. Въображението му сутринта бе обрисувало как двама мъже лудешки преследват по вашингтонските улици Александър Мередит. Един автомобил се бе изравнил с неговата кола. Прозорец се бе отворил и един глас отвътре бе извикал: „Ето го!“

Непознатият слезе от колата, премина бързо краткото разстояние между двете коли и протегна ръка към вратата на таксито. Светофарът се смени и Чансълър извика на водача:

— Карайте по Седемнадесета. Само по-бързо!

Колата се стрелна напред, шофьорът смътно долови, че става нещо, с което не би искал да има нищо общо. Отзад ревяха клаксони, Питър погледна. Непознатият стоеше насред платното — смутен, озверен и пречещ на движението.

Таксито бързо напредваше по Седемнадесета улица към Ню Йорк Авеню и Коркорановата галерия. Стигнаха червен светофар. Колата спря. Светлините в галерията още светеха. Питър бе прочел във вестниците за някаква гостуваща изложба от Брюкселския музей.

Светофарът още не се сменяше! Сивата кола щеше да ги застигне всеки момент. Питър бръкна в джоба за портфейла си. Имаше няколко дребни и две десетдоларови банкноти. Взе ги и се обърна към шофьора:

— Моля ви дами направите услуга. Ще трябва да вляза в Коркорановата галерия, но искам да ме чакате пред входа със запален мотор и лампичка „заето“ на покрива. Ако се забавя повече от десет минути, не се притеснявайте, все едно, ще ви заплатя.

Шофьорът видя десетачките и каза:

— Мислех, че жена ми наистина е болна. Кой, по дяволите, беше оня отзад? Опита да отвори вратата…

— Не е важно — прекъсна го Питър. — Светна зелено. Моля ви, направете, каквото ви казах.

— Щом като искате. Давам ви десет минути.

— Десет — съгласи се Питър и скокна навън. Стъклените врати бяха затворени. Вътре стоеше униформен портиер зад малко бюро. Чансълър енергично се изкачи по стъпалата и отвори вратите. Портиерът го изгледа, но не направи опит да го спре.

— Мога ли да видя поканата ви, сър?

— За изложбата?

— Да, сър.

— Много ми е неприятно — бързо заговори Питър, като бръкна за портфейла си. — Аз съм от „Ню Йорк Таймс“. Трябва да направя репортаж от изложбата за неделния брой. Но ми се случи автомобилна злополука преди малко и сега просто не мога да намеря…

Молеше се на бога пропускът да се окаже в портфейла. Преди година бе написал няколко неща за „Таймс“ и му бяха дали временен журналистически пропуск.

Намери го между кредитните карти. Показа го на портиера, закривайки с палец изтеклата дата. Ръката му трепереше. Дали портиерът не забеляза?

— Добре. Не се притеснявайте. Само се разпишете в книгата за посетители.

Чансълър се надвеси над бюрото, взе привързаната с верижка химикалка и надраска името си.

— Къде е изложбата?

— Вземете някой от асансьорите вдясно. На втория етаж.

Стигна до асансьорите и ги повика. Погледна към портиера. Той не му обръщаше внимание. Асансьорът пристигна, но Питър нямаше намерение да влиза. Искаше шумът му да прикрие шума от стъпките му и бързо да изтича до другия изход на галерията.

Разнесе се друг шум. Стъклените врати зад него се разтвориха и Чансълър видя човека от сивата кола. Решението бе мигновено. Влезе в отворения асансьор и натисна който бутон му падна. Вратите се затвориха. Асансьорът потегли.

Попадна сред шумна и многолюдна тълпа и море от светлини, които се сипеха от тавана. Сервитьори в червени сака разнасяха сребърни подноси сред посетителите. Навсякъде се виждаха картини и скулптури, окъпани в прожектори. Гостите бяха от дипломатическото тяло, хора от печата. Питър видя неколцина познати.