Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Питър бе изумен.

— Нищо няма да ми подскаже! Трябва да се свържа с Лонгуърт! Кажете ми къде е!

— Не познавам никакъв Лонгуърт. Просто ви чета това, което ми бе продиктувано по телефона от стар познат.

Чу се изпращяване и после свободен сигнал. Питър удари ядно по вилката. Истинска лудост! Три несвързани помежду си телефонни разговора и цитати от негови книги… Несвързани ли?… Не, не съвсем! Централата бе една и съща. Това можеше да му подскаже мястото… Къде е телефонният указател?

Указателят, привързан с верижка, бе поставен в дясната страна на кабината. Намери ресторант „Манфрийди“. Намираше се на Двадесета улица, северозападната част. На втория телефон се обади жена от Музея на изкуствата и занаятите. А на третия — Музей на историята и техниката. Къде да търси връзката?

Изведнъж се сети. Те бяха в Смитсъновия институт 12 12 Смитсъновият институт се състои от няколко музея, художествени галерии, научни центрове и зоологическа градина. — Б. р. ! Ресторантът бе близо до парка. Близо до Смитсъновия институт! Може би единственият ресторант в района.

Но къде точно в Смитсъновия? Той бе огромен.

Анализирайте вашия отговор…

Убеждението… че не им е нужна… администрация, основана на законност и честност.

Администрация!

Значи, в административната сграда на Смитсъновия институт! Една от забележителностите на Вашингтон!

Там! Лонгуърт е там!

Питър остави телефонния указател на място, обърна се и отвори вратата на кабината.

Тутакси замря. Пред него стоеше човекът с шлифера. В тъмнината, осветена само от блещукащите коледни украси, Чансълър забеляза пистолета в ръката му. Върху цевта личеше перфорираният цилиндър на заглушителя. Оръжието бе насочено право в стомаха му.

Време за мислене нямаше. Питър изпищя. Закрещя дивашки и неистово, колкото му държеше гърлото.

С рязък удар на лявата си ръка изби перфорирания цилиндър встрани. Пистолетът се разтресе, последваха два изстрела. Парчета цимент отскокнаха от настилката. Мъж и жена на няколко крачки истерично се развикаха. Жената се хвана за стомаха и се свлече на земята в гърчове. Мъжът политна, хвана се за лицето, по пръстите му се стичаше кръв.

Настъпи хаос. Мъжът с шлифера отново дръпна спусъка. Чансълър чу прищракването, ръката му стисна парещото дуло, зад гърба му се разби стъкло. Питър не пускаше смъртоносната вещ: изрита противника си по краката, удари го с коляно в слабините и го блъсна на улицата. Потокът от коли не спираше. Непознатият политна върху бронята на профучаващ автомобил, който го отхвърли на тротоара.

Ръката на Питър пареше, кожата му се покри с мехури, но пръстите му все още не пускаха дулото, бяха се залепили за него. Пистолетът бе негов.

Обзет от страх и ужас, мъжът намери сили да се при-вдигне. В ръката му се появи нож, дългото острие се стрелна напред. Хвърли се към Чансълър.

Питър падна върху кабината и отклони удара. Премести пистолета от лявата си ръка, обгорената кожа се откъсна и част от нея остана полепнала по дулото. Насочи оръжието към противника си.

Но не можеше да натисне спусъка! Не можеше да стреля!

Онзи с обратен замах насочи острието на ножа право към гърлото на Чансълър. Питър се изви встрани, върхът на ножа потъна в пуловера му. Тогава Питър вдигна високо крак, ритна човека право в гърдите и го отхвърли назад. Онзи падна по рамо. За миг остана така, зашеметен.

В далечината завиха сирени. Писнаха полицейски свирки. Чансълър се довери на инстинкта си. Без да изпуска пистолета, скокна към зашеметения си похитител и го удари с дулото по главата.

После се спусна през обезумялата тълпа към пресечката, прекоси улицата срещу движението. Продължи да тича.

Зави по тясна странична уличка. Воят на сирените и писъците останаха зад гърба му. Тази пресечка бе по-тъмна от търговските улици — по нея имаше предимно кантори в стари две-триетажни сгради.

Питър се притаи в мрака на един вход. Гърдите, краката и слепоочията го боляха. Беше останал без дъх и му се гадеше. Отпусна се и пое дълбоко въздух.

Трябваше някак да се добере до Смитсъновия институт. До Алан Лонгуърт! Но нека поне няколко минути не мисли за това. Трябваше да остане за малко в покой, в самота, за да укроти пулсирането в слепоочията, тъй като после нямаше да…

О, господи! В началото на тясната уличка, на мъглявия блясък на уличната лампа двама души спираха минувачи и ги разпитваха. Бяха го проследили. Почувствува се като беглец, търсен по миризмата от кучетата.