Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

Младият журналист, завърнал се от войната, знаеше, че е така, и го беше нарекъл убийство. И макар че материалът му не направи нищо за семейство Маккол, той му даде повод да се сближи с тъжното и объркано момиче, което стана негова жена.

Алис спря да мисли и се обърна по корем. Всичко това беше минало. Тя беше там, където искаше да бъде.

След няколко минути чу непознати мъжки гласове във вестибюла на долния етаж. Изправяше се, за да седне в леглото, когато мъжът й влезе в спалнята. Усмихна се, наведе се над нея и леко я целуна по челото. Макар и да се държеше непринудено, усещаше се, че е напрегнат.

— Кой е долу?

— Телевизионните техници. Свързват отново телевизорите, но външната антена е прекъсната. Трябва да открият повредата.

— Което означава, че трябва да ставам.

— Да. Няма да рискувам да те оставя в леглото пред двама добре сложени мъже в работни комбинезони.

— Преди и ти носеше работен комбинезон, помниш ли? През последната година в университета работеше в бензиностанцията.

— Спомням си също така, че когато се прибирах вкъщи, го събличах с лекота, която будеше безпокойство. А сега, ставай.

Той беше напрегнат, мислеше си тя. Но владееше положението и себе си. Каза, че макар четвъртък да е много натоварен ден за него, този четвъртък ще си остане вкъщи.

Обяснението му беше просто. След вчерашния следобед, независимо че разследването на полицията продължаваше, той нямаше да остави семейството си. Не, докато всичко не се изяснеше.

Заведе ги в Клуба, където той и Али играха по двойки тенис със съседите си Дороти и Том Сканлън. По думите на хората Том беше толкова богат, че от десет години не работеше.

Това, което порази Алис, беше решимостта на мъжа й на всяка цена да победи. Стана й неудобно, когато той обвини Том, че не е признал удар от линията, и се почувства унизена от необикновено яростния му горен сервис, който мина на милиметри от лицето на Дороти.

Спечелиха сета и семейство Сканлън не пожела да играе повече. Ето защо отидоха в басейна. Там Джон беше изключително придирчив към обслужващият персонал. По късно през деня забеляза Макдърмът и настоя заедно да пийнат. Обясни и че Макдърмът е влязъл в клуба, за да напомни на едни от клиентите, че е просрочил платеният период за ползване на градския паркинг. Алис забеляза и факта, че Танър постоянно излизаше от клуба на улицата, за да говори по телефона, при положение, че можеше да поиска да изнесат апарата до басейна, но неясно защо не го направи. Джон и обясни, че при обсъждането на програмата на Гудуарт, страстите са се нажежили и не му се иска да говори пред хората.

Алис не му повярва. Мъжа и имаше много достойнства и едно от най-ценните му беше способността да не губи самообладание и при най-тежките моменти. Въпреки, че днес си личеше, че е възбуден и развълнуван.

Прибраха се вкъщи в осем часа вечерта. Танър нареди на децата да отидат да си легнат, но Алис се възпротиви:

— Стига! — твърдо каза тя и избутвайки го в кухнята, като го прегърна през раменете. — Вземи се в ръце. Знам как се чувстваш, на мен също ми беше тежко, но не бива така да се държиш с околните: „Направи това! Отиди там!“. Този тип държане не ти прилича.

Танър си спомни скорошните наставления на Фасет. Трябваше да се успокои, трябваше да се държи все едно нищо не се е случило, дори и пред Алис.

— Извини ме. Това навярно е закъсняла реакция на случилото се. Но ти разбира се си права… Извини ме.

— Добре. Няма повече да говорим за това, — кимна му тя. — Беше много неприятно, но всичко свърши.

„О, господи!“ — помисли си Танър. — „Ако наистина беше толкова просто.“

— Всичко свърши, — повтори той. — Държах се глупаво и сега ми се иска жена ми да каже, че ме обича. Ще пийнем нещо и ще си легнем. — Целуна я нежно по устните. — Това е най-добрата ми идея за целия ден.

Тя се усмихна.

— Доста време ти отне, за да стигнеш до нея, но ще трябва да почакаш няколко минути. Обещах на Джанет да и почета приказка преди лягане.

— Какво ще и четеш?

— „Красавицата и звярът“. — Алис се освободи от обятията на мъжа си и прокарвайки пръсти по гърдите му каза: — Почакай десет-петнадесет минути.

Танър я погледна замислено.

„Колко много е преживяла — помисли си той. — А сега и това. Проклетата «Омега»!“

Погледна си часовника. Десет без двадесет. Алис щеше остане горе още десетина, а може би двадесет минути. Джон реши да се обади на Фасет. Сега ще поговори с него по различен начин. Няма вече да търпи никакви обяснения и сляпо да изпълнява инструкциите. Наближава краят на третия ден. Третият ден от операцията против заподозрените в сътрудничество с „Омега“. Фасът трябва да му разкаже за ситуацията. Той има право да знае.