Робърт Лъдлъм - Уикендът на Остърман

— По-добре е да се връщате — каза Фасет. — Дженкинс ще ви остави на южния край на градината. Не сте могли да спите, ето защо сте излезли на разходка.

Танър бавно стигна до вратата. Спря и погледна назад към Фасет.

— Така, както беше във Вашингтон, нали? Не ми давате право на избор.

Фасет извърна глава.

— Ще поддържаме връзка. На ваше място бих се отпуснал, бих отишъл в клуба. Да поиграя тенис, да поплувам. Да не мисля за нищо. Ще се почувствате по-добре.

Танър се вгледа с недоумение в гърба на Фасет. Бяха го освободили, така както преди съвещание на висши политици се освобождава подчинен, който не е особено необходим.

— Хайде — каза Коул, изправяйки се. — Ще ви изпратя до колата.

— Докато вървяха, той добави: — Според мен трябва да знаете, че смъртта на онзи мъж снощи усложнява задачата на Фасет много повече, отколкото мислите. Убийството беше насочено срещу него. Предупреждението беше отправено към него.

Телевизионният журналист погледна изпитателно Коул:

— Какво имате предвид?

— За професионалистите съществуват известни знаци и този е един от тях. Сега вие не сте важен… Фасет е изключително обигран. Пуснал е в ход полицията и нищо не може да го спре. Хората, които са създали „Омега“, осъзнават какво се е случило. И започват да усещат, че ще се окажат безпомощни. Искат мъжът, който отговаря за операцията, насочена срещу тях, да знае, че отново ще се върнат. Някой ден. Отсечената глава означава клане, мистър Танър. Те му отнеха съпругата. Сега трябва да се страхува и за трите си деца.

Танър отново почувства, че започва да му се гади.

— В какъв свят живеете вие?

— В същия, в който и вие.

В четвъртък, в десет и петнайсет сутринта, когато Алис се събуди, първата й реакция беше да остане завинаги в леглото. Чуваше препирнята на децата на долния етаж и неразбираемите, но търпеливи думи на мъжа си, който разрешаваше спора. Мислеше си за забележителната му способност да бъде добър в дребните неща, която свидетелстваше за голямата му загриженост за тях. А след толкова години брачен живот това никак не беше лошо.

Мъжът й навярно не беше така енергичен или впечатляващ както Дик Тримейн, така подчертано влиятелен както Джоу Кардоне, или така духовит или умен както Бърни Остърман, но тя за нищо на света не би искала да бъде на мястото на Джини, Бети или Лийла. Дори и ако трябваше да започне всичко отначало, пак би чакала Джон Танър или някой, който е като Джон Танър. Такъв човек рядко се срещаше. Той искаше да споделя, трябваше да споделя. Всичко. Нито един от останалите не притежаваше подобно качество. Дори и Бърни, макар че той най-много приличаше на Джон. Според Лийла дори и Бърни имаше малки тайни.

В началото Алис се чудеше дали нуждата на мъжа й да споделя не беше просто в резултат на съжалението му към нея. Защото тя съзнаваше, без да проявява ни най-малка снизходителност към себе си, че трябва да бъде съжалявана. По-голямата част от живота си, преди да се запознае с Джон Танър, беше прекарала в бягство или в търсене на убежище. Баща й, който мислеше, че може да се справи с неправдите в живота, никога не беше успял да се задържи дълго на едно място. Властите го преследваха, макар той да се бореше с болестите и неправите в това общество. Той беше един съвременен Джон Браун 41 41 Джон Браун 09.V.1800 — 02.XII.1859, известна личност от американската история, която фанатично се е борила за освобождаването на робите — Бел. В.В. .

Накрая вестниците го нарекоха… лунатик.

Накрая полицията в Лос Анджелес го уби.

Тя помнеше думите:

Лос Анджелес, 10 февруари, 1945 г. Джейсън Маккол, за когото властите смятат, че е работил за комунистите, беше застрелян днес на излизане от скривалището си в каньона, размахвайки нещо, подобно на оръжие. Полицията от Лос Анджелес и агентите на ФБР откриха местонахождението на Маккол след дълго търсене…

Полицията на Лос Анджелес и агентите на ФБР обаче не си бяха направили труда да установят, че оръжието на Джейсън Маккол беше огънато парче желязо, което той наричаше своя „палешник“.

За щастие в деня на убийството Алис беше при леля си в Пасадена. Запозна се с младия студент по журналистика Джон Танър на публичното разследване след смъртта на баща си. Властите в Лос Анджелес искаха разследването да бъде публично. Нямаше причини да изкарват Маккол мъченик. Искаха да стане ясно, че смъртта му в никакъв случай не бива да се смята за убийство. А всъщност беше убийство.