Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Пъргавият ум на Милтън оформи детайлите още докато пресичаха улицата.

— Търся човек на име Робърт Томас, казват му Роби — изправи се на рецепцията той. — Трябва да е отседнал във вашия хотел, бихте ли звъннали в стаята му?

Служителят зад гишето направи бърза справка с компютъра и поклати глава.

— Нямаме гост с такова име.

— Странно — направи озадачена физиономия Милтън. Той и синът ми заминаха заедно за Мичиган, а тази вечер се канехме да вечеряме заедно.

— Съжалявам, сър.

— Възможно ли е да съм объркал датите? Срещите ми ги урежда секретарката, която често прави гафове. Ще се почувствам ужасно, ако съм го заблудил.

Човекът натисна няколко клавиша и вдигна глава.

— При нас наистина е отсядал човек на име Робърт Томас, но е било доста отдавна.

— О, господи! Ще я уволня тази жена, писна ми от нея! През цялото време се чудех защо не ми се обажда Роби!

— Кой му е предал за срещата?

— Секретарката ми, разбира се! — изръмжа Милтън. Каква патка! Не стига, че е объркала датите, но и му е дала друг телефонен номер! Ако изобщо го е направила!

Служителят го изгледа съчувствено.

— Надявам се, че си е прекарал добре — съкрушено въздъхна Милтън.

— Тук пише, че си е правил масаж — отново погледна към екрана човекът. — Вашият Роби може и да е пропуснал вечерята ви, но със сигурност е бил освежен.

— Масаж ли? — изсмя се Милтън. — Самият аз от години не съм си правил масаж!

— Тук разполагаме с отлични специалисти.

— Но те вероятно работят само с гости на хотела, нали?

— О, не. Ако желаете, веднага ще ви уредя час.

— Добре — кимна Милтън. — Ето какво ще направим: искам да използвам масажистката, която е обслужила Роби. Сигурен съм, че го е запомнила, защото той разказва много интересни истории.

— Няма проблеми, сър — усмихна се администраторът. — Ей сега ще го уредим.

Набра номера на спа центъра, изрече няколко думи в слушалката и лицето му потъмня.

— О, нямах представа, че става въпрос за нея. Добре, ще ви звънна след малко.

Прекъсна линията и вдигна глава към Милтън.

— Съжалявам, сър, но тази масажистка не може да ви обслужи.

— Защо? Вече не работи тук?

— Не е това — поклати глава човекът, огледа се и сниши глас: — Всъщност тя не е между живите.

— О, боже! Катастрофа?

— Не мога да ви кажа, сър.

— Разбирам — кимна Милтън. — Млада ли беше?

— О, да. Синди беше млада и изключително симпатична.

— Много тъжно.

— Искате ли друга масажистка? Ще ви приемат веднага.

— О, да, с удоволствие. Младата дама се е казвала Синди, така ли?

— Точно така. Синди Джонсън.

— Трябва да кажа на Роби.

Един час по-късно Милтън получи енергичен масаж от дама на име Хелън. Млада и жизнерадостна, тя бързо помръкна при споменаването на Синди.

— Беше ужасно! В един момент беше сред нас, а на другия ден вече я нямаше.

— Било е катастрофа, доколкото разбрах — подхвърли Милтън, облечен в бял халат и с чаша минерална вода в ръка.

— Ами, катастрофа! — презрително изсумтя Хелън.

— Мислиш, че е било нещо друго?

— Нищо не мисля. И не е моя работа. Но майка й направо рухна!

— Бедната жена! Сигурно е пристигнала да идентифицира тялото.

— Какво? Не, не, Долорес си живее тук. Работи като крупие в „Помпей“.

— Господи, аз току-що бях там!

— Светът е малък — сви рамене Хелън.

— Горката мисис Джонсън! Да изгуби единствената си дъщеря!

— Е, такъв е животът. Само че не е мисис Джонсън, а мисис Раднър. Неотдавна се омъжи повторно. Синди много харесваше втория си баща.

Милтън допи водата си и стана.

— Много благодаря за хубавия масаж. Чувствам се като нов.

— Пак заповядайте, сър.

Милтън се върна в „Помпей“ и информира Рубън за това, което беше научил.

— Браво, приятелю! — възкликна гигантът, очевидно впечатлен. — Май наистина си научил нещичко от Сюзан!

Малко по-късно, раздавайки няколко двайсетачки на когото трябва, двамата се насочиха към масата за зарове, обслужвана от Долорес Раднър. Милтън заложи дребна сума на играча, който хвърляше, после внимателно огледа крупието. Беше слаба жена, със сбръчкано от грижи лице. Час по-късно тя си взе почивка и Милтън я последва към малка масичка в съседство с бара, където я чакаше чаша кафе. Между пръстите й се поклащаше незапалена цигара.

— Мисис Раднър?

Жената стреснато се обърна.

— Откъде знаете името ми? Проблем ли имате?

— Не знам как да започна — смутено промълви Милтън. — Преди няколко месеца бях тук и получих един наистина прекрасен масаж от дъщеря ви.