Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Благодаря ти, Оливър. Наистина ме накара да се почувствам по-добре.

— Би трябвало, защото тук има хора, които са готови да рискуват живота си за теб!

— Знам — омекна тя. — Не исках да прозвучи по този начин.

— Това е доста заспало градче — отбеляза след кратко мълчание Стоун и се обърна към прозореца. — Трудно е да си представиш, че някой може да бъде убит тук. Къде точно се случи?

— В покрайнините. Утре сутринта мислех до отскоча дотам.

— А тази вечер готова ли си да поговорим?

— Шофирал си дълго, сигурно си уморен. Не искам да говорим тази вечер. Предпочитам да се наспя, за да мога да се справя утре. Лека нощ, Оливър.

Рубън плати за питиетата и вечерята повече от сто долара, но остана доволен от инвестицията, защото Анджи му разказа някои интересни неща. Двамата служители на казиното, които бяха попаднали в болницата, очевидно бяха разгневили шефа си Джери Багър, същото важеше и за третия — онзи, който беше изчезнал безследно. Анджи не беше много сигурна, но явно ставало въпрос за пари. За съжаление тя нямаше представа какво е накарало Багър да замине за Вашингтон. Но станало внезапно.

Бас държа, че е така , помисли си Рубън.

На третия коктейл „Бурен мрак“ — една смесица от ром и бира, от която той без малко не повърна, Анджи стана значително по-откровена.

— Напоследък тук стават странни неща — каза тя. — Един приятел работи във финансовия ни отдел. Той ми каза, че имали заповед да забавят максимално рутинната ревизия на Контролната комисия по хазарта в Ню Джързи.

— Вашият Багър има парични проблеми?

— Едва ли — поклати глава тя. — „Помпей“ е като монетния двор. Истинска златна мина. А мистър Багър е един от най-добрите съдържатели на казина в града. Държи сметка за всеки цент и знае как да печели.

— Значи нещо се е случило — предположи Рубън. — Може би онези в болницата и изчезналият им колега са злоупотребили с пари на казиното, а Багър ги е надушил и гилотината е паднала.

— Той не е глупак. В днешно време никой не троши крайници. Достатъчно е да предадеш измамниците на ченгетата и съда. За да се намеси лично, трябва да е било нещо голямо.

— Води ли се следствие?

— Мистър Багър знае коя лапа да намаже — погледна го с пренебрежение Анджи. — А знаеш ли какви данъци плаща на щата?

— Права си — замислено кимна Рубън. — Сигурно е затворил устата на онези в болницата, а другият няма как да пропее.

— Мъртвите не пеят — кимна Анджи и се премести по-близо до него в малкото сепаре. Потупа го по коляното и остави ръката си там. — Стига служебни клюки, разкажи ми нещо за себе си. Като те гледам какъв си голям, сигурно си играл професионален футбол. — Пръстите й леко стиснаха крака му, тялото й се притисна в неговото.

— Играх в колежа, после направих един-два тура във Виетнам. Спечелих няколко медала, плюс някой и друг шрапнел.

— Тук ли? — игриво попита тя и заби пръст в гърдите му.

— Достатъчно е да кажа, че вече не мога да правя деца — отвърна мрачно той, безкрайно учуден от факта, че ръси лъжи пред жена, която очевидно иска да го вкара в леглото си. Но в момента имаше по-важна работа.

Челюстта на Анджи увисна толкова рязко, че замалко не се удари в масата.

— Сметката, моля — подвикна Рубън на минаващия покрай тях келнер.

Докато Рубън разочароваше Анджи, Милтън изпробваше една система за залагане на масата за зарове, която беше открил някъде из сайтовете. За момента не се справяше кой знае колко добре. Вярно, че спечели осем бона от първата обиколка на заровете около масата, но неговите стандарти бяха значително по-високи от тези на обикновените хора. Зад гърба му се бяха струпали доста комарджии, които го насърчаваха с викове и съвети. Над двайсет играчи залагаха на ръката му с отчаяната надежда да изкарат някой долар или поне да избият част от парите си, потънали в бездънния джоб на Джери Багър.

Най-близо до него бяха няколко жени с дълбоки деколтета, които притискаха сочни бюстове в раменете му, покапваха ризата му с коктейлите си и задаваха тъпи въпроси за техниката, която използва. Милтън нямаше представа, че те са наемнички на казиното, имащи задачата да разконцентрират всеки с „гореща ръка“. Но това беше без значение. Няколко чифта силиконови гърди бяха крайно недостатъчни, за да нарушат концентрацията на Милтън Фарб.

Двете крупиета и контрольорът на масата наблюдаваха внимателно играта, изчисляваха залозите и следяха поведението на всички, включително на зяпачите, струпали се зад металния парапет. Сега там нямаше почти никакво място, но ако някой размахаше достатъчно тлъста пачка, крупиетата бързо го включваха в залаганията. В момента всички около масата на Милтън имаха желание да залагат.