Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Как сте с късмета? Защото моят работи.

Заровете литнаха във въздуха още преди смаяният служител да успее да реагира. Двете кубчета се удариха едновременно в зеленото сукно, плъзнаха се на милиметри от купчините заложени чипове, блъснаха ограничителната стена и отскочиха обратно.

Дълбоката тишина продължи още една безкрайно дълга секунда, след което казиното се огласи от дружния ревна тълпата. Заровете се успокоиха върху масата с двете шестици нагоре. Милтън Фарб спечели трийсет хиляди долара на една ръка и общата сума на печалбата му стана почти двойна — 65 000 долара. Играчът до него издаваше нечленоразделни звуци и го тупаше по рамото. Останалите крещяха с пълно гърло. Но последвалото изявление на Милтън накара залата отново да онемее.

— Спирам дотук — обяви на крупиетата той.

Морето от лица около парапета стана мрачно, сякаш хората присъстваха на погребение или бяха станали свидетели на самолетна катастрофа.

— Играй! — извика някакъв мъж. — Не усещаш ли, че си на път да ги разбиеш? Играй, по дяволите!

— Хвърляй, пич! — изрева друг. — Още два такива зара, и ще изплатя стипендията на децата си в колежа!

— Имам късмет, но имам и ум — поклати глава Милтън. — Знам кога да спра.

Подобни истини не се радваха на особена популярност в комарджийските среди.

— Майната ти! — ревна един едър мъж, направи крачка напред и положи тежка лапа върху рамото на Милтън. — Продължавай да хвърляш проклетите зарове, задник! Чуваш ли какво ти казвам? Преди да се появиш, изгубих купища мангизи! Хвърляй, чуваш ли?

— Чува — отвърна някакъв глас и една доста по-тежка лапа легна върху рамото на разгневения играч.

— Хей, какво по дяволите… — започна онзи и се завъртя, свивайки ръцете си в юмруци. После замълча и се облещи към заплашително надвесения над него Рубън Роудс.

— Човекът спира да играе и толкова! — изръмжа Рубън, вдигна стика на крупието и го размаха над главата си. — Предлагам да го оставиш да си събере чиповете и да си върви по пътя! В противен случай тази пръчка ще потъне много дълбоко в дебелия ти задник!

По-късно, докато пийваха в един бар, Рубън здраво нахока Милтън.

— По дяволите! Отначало блекджек, а сега и зарове! Казах ти да се слееш с тълпата, а не да правиш панаири! След като вече се превърна в акулата на казиното, работата ни става почти невъзможна!

— Прав си, Рубън, съжалявам — печално кимна Милтън. — Май се поувлякох, но това няма да се повтори.

— Я ми кажи как възнамеряваш да си прибереш парите, без да разкриеш самоличността си? Всеки, който спечели някаква по-едра сума, трябва да попълни данъчна декларация с трите си имена, адреса и номера на социалната си осигуровка! Май изгаряш от желание Багър да разполага с личните ти данни, а?

— Знам за правилото, Рубън. Ще използвам фалшива лична карта, която е по-добра от истинските.

— А ако я пуснат за проверка в някоя база данни?

— В нея пише, че съм гражданин на Великобритания, следователно не плащам данъци на американска земя — успокои го Милтън. — Силно се съмнявам, че казиното има връзка с британските данъчни служби.

До голяма степен успокоен от обясненията на приятеля си, Рубън му разказа какво е успял да измъкне от Анджи.

— Значи Сюзан ще бъде волна птичка, ако успеем да лепнем тези престъпления на Багър — кимна Милтън.

— Лесно е да се каже — въздъхна Рубън. — Но човек като Багър със сигурност умее да замита следите.

— Значи е време да се заема с тези следи — тръсна глава Милтън.

— Как?

— Оливър ни разказа за онзи Антъни Уолас, нали? Багър е успял да го открие и почти го е ликвидирал. Въпросът е как е успял да го издири.

— Не знам.

— Мисля, че въпреки късния час трябва да се обадим на Оливър и Сюзан. Ще я помолим да ни предаде всичко, което знае за Уолас. Къде е бил отседнал, с какво се е занимавал…

Рубън проведе разговора и се обърна към приятеля си.

— Оливър я събуди, за да я разпита. Уолас бил отседнал в някакъв хотел точно срещу „Помпей“. Регистрирал се е под името Роби Томас от Мичиган. Метър и седемдесет и няколко, слаб и тъмнокос, симпатичен на вид. От прозореца на стаята му се виждал целият кабинет на Багър.

— Това ми е достатъчно — кимна Милтън и се надигна.

— Къде отиваш?

— Отсреща. Имам всички основания да вярвам, че Багър е надушил, че го шпионира. И най-вероятно го е проверил. Сега и аз ще направя същото.

— Как?

— Спокойно. Напоследък се навъртах около Сюзан и научих някои неща.