Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Фин отлично знаеше какви са тези причини, тъй като майка му непрекъснато ги набиваше в главата му. Безупречната служба на Рейфилд Соломон в полза на родината бе забравена, доброто му име — опетнено. Но майката на Фин не страдаше толкова заради този незаслужен срам, колкото, че твърде рано беше изгубила голямата любов на живота си.

— Той не заслужаваше това — гневно казваше тя. — Ето защо виновните трябва да бъдат наказани.

Фин научи тази история едва седемгодишен, малко след смъртта на баща си. Остана дълбоко зашеметен от нея, тъй като тя нараняваше все още крехкото му чувство за справедливост. Дори днес се удивляваше на начина, по който бяха унищожили един достоен човек.

Направи усилие да прогони тези мисли от главата си и се концентрира в настоящето. В тълпата наоколо имаше трима негови сътрудници. Двама от тях бяха студенти, приели офертата на компанията му за едно малко приключение в реалния живот. Третият беше жена, чиито професионални умения почти не отстъпваха на неговите.

Благодарение на един-два добре овладени трика и здравите си рамене членовете на екипа успяха да се сдобият с билети за поредната вип обиколка на американската столица, включваща и почти завършения Център за посетители към Капитолия. Модерният триетажен комплекс на площ от около 50 000 квадратни метра се намираше в непосредствена близост до източния вход на Капитолия. Мястото беше избрано така, че да не засенчва историческата сграда. Комплексът се състоеше от няколко зали, магазини за сувенири, закусвални и кафенета, амфитеатър и изложбено пространство, както и допълнителна, ценна площ за дейността на Сената и Камарата на представителите. След откриването си годишно той щеше да приема милиони посетители от целия свят. Но придържайки се към пословичната „спокойна“ ефективност на американската столица, завършването му се отлагаше година след година, а бюджетът му беше надхвърлен със стотици милиони долари.

Интересът на Фин беше насочен към два елемента на мащабното строителство: първо, тунела, свързващ комплекса и сградата на Капитолия, и второ, служебния тунел за товарни автомобили, които щяха да осъществяват доставките. Разбира се, за доставката, която той имаше предвид, не би могъл да си помисли никой конгресмен.

Всички членове на екипа бяха оборудвани с миниатюрни цифрови камери, закачени на реверите им, които старателно заснемаха подземната част на строящия се комплекс. Недовършените тунели и галерии вървяха във всички посоки, а някои от тях несъмнено представляваха интерес за бъдещите действия на екипа.

Фин зададе няколко на пръв поглед невинни въпроса на екскурзовода, отговорите на които му предложиха интересна информация. Същото направиха и останалите членове на екипа, сдобивайки се с необходимите детайли. Сумирани, отговорите на нищо неподозиращия човечец бяха достатъчни за завземането и блокадата на Капитолия и всички, които се намираха там.

Изобщо не подозираш, че се превръщаш в най-добрия приятел на терористите , мислено подхвърли на любезния гид Фин.

Излязоха навън и той огледа бронзовата Статуя на свободата, която красеше купола на сградата на Конгреса. Хубав символ , помисли си той. Зачуди се обаче дали хората, работещи вътре, го заслужават.

Екипът продължи обиколката на комплекса, заемащ близо 250 декара площ. Когато огледът приключи, членовете му отидоха в едно празно заведение зад Индипендънс Авеню, където обмениха събраната информация и уточниха последните детайли на предстоящото нападение срещу Капитолия.

— Предполагам, че конгресмените много се притесняват за сигурността си, защото тази операция ще струва на Чичо Сам огромна сума — каза един от членовете на екипа.

— Капка в океана на федералния бюджет — поклати глава жената. — Сега трябва да се върнем в службата, Хари. Имам да проведа няколко телефонни разговора, за да изкопча информация за удара срещу Пентагона.

— Вие вървете, аз имам малко работа наблизо — отвърна Фин.

Остави ги в заведението и пое към Харт Билдинг, най-новата и най-голямата от трите сгради, построени за стоте американски сенатори и техните многобройни екипи. Фин не преставаше да се удивлява на факта, че сто държавни мъже не могат да се задоволят с нещо по-скромно и използват почти двеста хиляди квадратни метра площ, предлагани от огромните офис сгради — Харт Билдинг, Ръсел Билдинг и Дирксен Билдинг. Простата сметка показваше, че на сенатор се падат по около две хиляди квадратни метра, но политиците настояваха за още и по-скъпи сгради и повече милиони от данъкоплатците, с които да ги построят.