Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Устните на жената видимо започнаха да треперят.

— Моята Синди беше страшно добра — прошепна тя. — Завърши специални курсове, получи диплома и почна да работи като луда.

— Знам, госпожо. Тя наистина беше великолепна. Обещах да я потърся отново при следващото си посещение в града. Току-що идвам от хотела, където ми казаха какво се е случило с нея. Бяха любезни да ме насочат към вас.

— А за какво съм ви притрябвала? — изгледа го жената. В погледа й имаше повече тъга, отколкото подозрение.

— Бях й обещал да направя няколко залога от нейно име.

Долорес го погледна по-внимателно, в очите й проблесна нов интерес.

— Хей, вие не бяхте ли играчът, който разби седма маса? Отскочих дотам през една от почивките си, защото всички говореха за вас.

— Същият — кимна Милтън и извади портфейла си. — Искам да ви предам дела на Синди.

— Не е нужно да го правите, сър.

— Обещанията трябва да се спазват — отвърна Милтън и й подаде двайсет банкноти по сто долара.

— О, господи! — ахна Долорес и направи опит да отблъсне ръката му, но той настоя и тя в крайна сметка пъхна пачката в джоба си.

— Това е единственото хубаво нещо, което ми се случва от дълго време насам — прошепна жената и от очите й рукнаха сълзи.

Милтън й подаде салфетка от металната кутия на масичката. Тя избърса сълзите и издуха носа си.

— Благодаря ви.

— С какво друго мога да ви помогна, мисис Раднър?

— Наричайте ме Долорес. Вече ми помогнахте, при това по един прекрасен начин.

— Колежката й Хелън каза, че е починала при инцидент. Автомобилна катастрофа ли беше?

Лицето на Долорес се вкамени.

— Обявиха го за инцидентна свръхдоза. Пълни глупости, разбира се. Синди никога не се е докосвала до наркотици. Смея да го твърдя, защото самата аз съм вземала навремето. Наркоманите винаги разпознават себеподобните си, но тя не беше такава.

— Защо тогава са й поставили тази диагноза?

— Защото са открили дрога в кръвта й. Плюс няколко дози край леглото й. Но аз познавам моята Синди. Тя видя с очите си какво направи от мен дрогата. В крайна сметка успях да се пречистя, намерих си хубава работа и нещата уж потръгнаха. Докато не се случи това ужасно нещо и милото ми дете вече го няма. — Очите й отново се напълниха със сълзи.

— Приемете още веднъж моите съболезнования — тихо промълви Милтън, след което я остави на масата и се върна при Рубън.

— Нещата са ясни — лаконично отсече той. — Синди е правила масаж на Тони Уолас, или Роби Томас, както се е представил. После Уолас е пребит почти до смърт от Джери Багър, а Синди е умряла от инцидентна свръхдоза, въпреки че никога не е вземала наркотици.

— Случайността е изключена — кимна Рубън.

— По всяка вероятност е била ликвидирана по нареждане на Багър. Бих могъл да се поровя в уебсайта на „Помпей“ и да потърся някоя допълнителна вратичка.

Напуснаха казиното, без да забележат един мъж в тъмен костюм, който беше наблюдавал разговора между Милтън и Долорес. Той ги изчака да излязат на улицата и включи микрофончето на ревера си.

— По всяка вероятност сме изправени пред сериозен проблем. Веднага се свържете с мистър Багър.

Предстоеше последната фаза на мисията за секретно проникване. По тази причина Хари Фин се нареди на една опашка в ранното утро, непосредствено след посещението при майка си. Изправен с лице към групата, някакъв мъж дърдореше нещо, което изобщо не стигаше до съзнанието на Фин. Мислите му непрекъснато се връщаха към физически рухналата жена в онази мрачна стая, която обаче притежаваше несломим дух. Историята, която му беше разказала за пореден път, беше свързана с Рейфилд Соломон, неговия баща. Един мъж с неизчерпаемо интелектуално любопитство и безупречна почтеност. Мъж, който беше работил за страната си в продължение на десетилетия, създал си не само репутацията на истински патриот, но и на човек, който умее да изпълнява задачите в хармония със своите убеждения, откривайки отговорите на въпросите там, където никой друг не би могъл да ги види. А после този мъж се беше влюбил в майката на Хари Фин и беше поискал ръката й. След раждането на малкия Хари нещата бяха започнали да се променят. Всъщност да се влошават.

После баща му бе умрял — според официалната версия от собствената си ръка. Поради непреодолимо чувство на вина. Нещо, което майка му категорично отхвърляше.

— Всичко това е лъжа — непрекъснато му повтаряше тя. — Лъжа без капчица истина. Смъртта му няма нищо общо с отношенията ни. Убиха го по свои причини.