Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Той беше готов да смаже всеки възрастен, който нарушава правилата, но с децата беше различен. Когато навършеха пълнолетие, отношението му щеше да се промени, защото те ставаха нормални клиенти. Но дотогава проявяваше към тях специално отношение. По негово мнение животът на възрастните беше достатъчно гаден, затова хлапетата трябваше да се радват на своите привилегии. Твърдото придържане към тази философия вероятно се дължеше на факта, че самият Джери Багър не беше имал хубаво детство. Мръсен, сополив и гладен, той беше осъществил първия си обир едва на деветгодишна възраст, след което напусна мрачния бруклински блок с апартаменти под наем, без изобщо да погледне назад. Трудният живот беше основна причина за успеха му, но белезите от него останаха завинаги. Толкова дълбоки, че предпочиташе да не мисли за тях. И все пак именно те го бяха направили това, което беше днес.

По време на обиколката си Багър издаде три подобни заповеди, засягащи деца, оставени без надзор от родителите си.

— Нещастници — промърмори той и мрачно поклати глава.

През живота си Джери Багър никога не беше залагал на нищо. За него комарът беше занимание за губещи. Той имаше много пороци, но не беше глупак. За разлика от идиотите в игралните зали, които цвилеха от възторг за спечелените сто долара, забравяйки, че преди това са изгубили двеста. Но той не се оплакваше, защото именно тази нагласа на тълпата го беше направила богат.

Приближи се до един от баровете и помръдна вежди. Келнерката светкавично му поднесе обичайното питие — сода с лимон. Той не близваше алкохол в казиното, същото се отнасяше и за персонала. Седна на едно от високите столчета и се зае да наблюдава работата в залата, която бе на пълни обороти. Тук имаше представители на всички възрастови групи, като изобилстваха откачалките. Това го знаеше от опит. Нямаше човек с психически отклонения, който на даден етап от живота си да не беше влизал в казиното му. Всъщност Багър се разбираше с тях далеч по-добре, отколкото с нормалните хора.

Очите му се спряха на двойка младоженци, все още облечени със сватбените си дрехи. На такива като тях „Помпей“ предлагаше специална оферта в хотела, включваща стандартна стая с твърд матрак, букет евтини цветя, услугите на лицензиран свещеник, вечеря и масаж против мускулна треска след първата брачна нощ. Най-важната привилегия на младите глупаци бяха безплатните чипове на стойност петдесет долара, които получаваше всеки от тях. Багър нямаше интерес да прави промоции от този характер, но от опит знаеше, че в края на дългия уикенд тези петдесет долара носеха чиста печалба от около две хилядарки.

Двамата млади, които наблюдаваше в момента, бяха впили устни, без да обръщат внимание на околните.

— Вземете си стая — промърмори той. — Това е най-евтиното нещо в тоя град, с изключение на пиячката. И секса.

Самият той не се беше женил, вероятно защото не беше срещнал жена, която да го заинтригува достатъчно. Анабел Конрой обаче го беше заинтригувала, и то по един наистина невероятен начин. Тя беше жената, с която би прекарал остатъка от живота си. Преди да разбере, че е жертва на гениално замислена измама, той дори се беше запитал дали тя не е жената, която би отвел пред олтара. Разбира се, днес това му се струваше пълен абсурд и го разгневяваше. Все пак не сдържа усмивката си. Каква картинка щяха да бъдат! Той и Анабел — съпружеска двойка. Голям майтап!

После, както ставаше обикновено, в главата му внезапно се появи брилянтна идея.

Довърши содата и тръгна към офиса си. Трябваше да завърти няколко телефона, за да си изясни нещо. По време на измамата Анабел Конрой му беше казала, че нито се е омъжвала, нито има деца. Ами ако не беше така? Ако някъде и някога все пак бе казала „да“? Това щеше да е златен шанс да я проследи.

Стоун отказа предложеното питие и се приближи до широкия прозорец в хубавия кабинет на Грей, запълнен от пода до тавана с книги на толкова езици, на колкото бяха книгите в къщичката на Стоун, но далеч по-добре подредени.

— Значи ти омръзна фермата във Вирджиния, а? — каза гостът, поглеждайки към скалите и морето под тях.

— Като младеж мечтаех да стана моряк и да обикалям света — отвърна Грей, стиснал чашата с уиски между дланите си. Близко разположените му очи придаваха странен вид на едрото лице.

Стоун прекрасно знаеше колко много тайни се крият в тази глава. Никой не биваше да подценява човек като Грей.