Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Но в деня, в който зърна как момичето на име Аманда Греъм прекосява онази морава по къси дънкови панталонки и леки сандали, с дълга до кръста руса коса и изумително красиво лице, той просто се приближи до нея и я покани да излязат още същата вечер. Отначало тя отказа, вероятно засегната от предположението му, че ще е свободна. Но Фин не беше от хората, които се отказват лесно. В крайна сметка получи съгласието й за срещата, а след това и да му стане съпруга. Двамата сключиха брак веднага след дипломирането на Манди. Дейвид се появи на бял свят след по-малко от година, последван от Патрик и Сузи. Бракът им се оказа изключително сполучлив. Децата растяха и се развиваха много добре — проявяваха способности, които със сигурност щяха да ги отличават от връстниците им. Може би с малко, но в положително отношение.

Фин нямаше представа защо се отдава на най-сериозни размисли точно когато върши най-големите безумия — когато например се вози от външната страна на бързоходен катер.

Погледна часовника си, намести презрамките на непромокаемата раница и се приготви за най-трудния миг — трябваше да се отдели от корпуса, без да попадне под витлата на кърмата. Ако не се оттласнеше достатъчно далеч или не се гмурнеше на необходимата дълбочина, имаше голяма вероятност да се случи точно това. Съвсем ясно си представи как витлата го разсичат на две.

Сви крака и ги опря в корпуса. Преброи до три и се оттласна с всичка сила. Тялото му се стрелна встрани и надолу, избягвайки водовъртежа. Изскочи на повърхността и проследи с поглед светлините на кораба, които бързо се стопиха в мрака. Опипа екипировката си и заплува към скалистия бряг.

Напоследък Джери Багър почти не напускаше Атлантик Сити и рядко използваше частния си самолет „Лиър“. Последното му пътуване с него беше до Португалия за смъртоносната му визита при Тони Уолас. Преди време притежаваше и яхта, но я продаде в момента, в който разбра, че страда от морска болест — една недопустима слабост за корав мъж като него. На практика рядко излизаше от казиното. То беше единственото място, където се чувстваше добре.

По ирония на съдбата Багър не беше роден нито във Вегас, нито в Ню Джързи. Дръзкото градско хлапе се беше появило на бял свят не другаде, а в едно затънтено ранчо в Уайоминг, което баща му обработваше срещу нищожно заплащане. Майка му почина едва ден след раждането му. От усложнения, с които лесно биха се справили във всяка болница. Но най-близката болница се намираше на петстотин километра от ранчото и по тази причина тя умря. Осемнайсет месеца по-късно я последва и баща му, който падна пиян от буен кон.

Собственикът на ранчото нямаше никакво желание да отглежда копеле (родителите на Джери не си бяха направили труда да сключат брак). По тази причина хлапето беше изстреляно в Бруклин, където живееха някакви роднини на майка му. Съдбата беше решила Джери да расте и да оцелява в кипящия от живот Ню Йорк вместо в затънтения Уайоминг.

После дойде времето отново да потегли на запад. Това стана след петнайсет години изнурителен труд по двайсет часа на денонощие, докато усвояваше занаята на крадците и мошениците. Поне десетина пъти загуби всичко, което имаше, и пак започна от нулата. В крайна сметка успя да отвори собствено казино. Бизнесът потръгна, казиното се превърна в златна мина. Но в даден момент Джери не издържа и се залови с мошеничествата, усвоени още в детството му. Не след дълго беше прогонен от Вегас, кракът му не биваше да стъпва там. Той се съобрази със забраната, но при всяко прелитане над града се навеждаше към илюминатора и церемониално изтръскваше пепелта от пурата си. Жестът му беше предназначен за целия щат Невада.

Багър напусна луксозния си апартамент на последния етаж и влезе в личния си асансьор, който бързо го свали в казиното. Започна традиционната си обиколка на безбройните редици от автомати, игрални маси и специалните зали за залагане. Тук комарджии на всякаква възраст, новаци и стари вълци, губеха далеч повече пари, отколкото някога щяха да спечелят. Когато зърнеше някое отегчено дете на пода между игралните автомати, забравено от родителите си, заети да тъпчат жетони в ненаситната паст на машините, Багър се разпореждаше да му предложат закуска, книжки и видеоигри, а на всичко отгоре пъхваше в шепата му и двайсетдоларова банкнота. След което привикваше отговорника на залата и му нареждаше да предупреди родителите, че в игралните зали не се допускат деца.