Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

След смъртта на един от членовете и изчезването на лидера клуб „Кемъл“ сякаш престана да съществува.

Хари Фин се върна в специалния екип и продължи да изпълнява задачи на Министерството на вътрешната сигурност. Ултиматумът на майка му и доказателствата, с които разполагаше тя, го караха да се чувства спокоен, че Картър Грей никога повече няма да посегне на семейството му. Както и че няма да бъде съден за убийството на трима души и опита за ликвидиране на Картър Грей.

Но спомените за това, което беше направил, продължаваха да го измъчват, защото Хари Фин не беше убиец по душа. В крайна сметка стигна до решението да си вземе шест месеца неплатен отпуск и изцяло се отдаде на семейството си. Прибираше децата от училище, водеше ги на тренировки, а нощем прегръщаше спящата си съпруга. Продължаваше да се чува и вижда с майка си, която отново отказа да се премести при тях. Много му се искаше да заживеят заедно, за да я опознае в друга светлина, в общуване, което не е свързано с тайни и заговори за убийства, но тя не пожела. Фин от своя страна с нищо не показа, че е наранен.

Анабел остана във Вашингтон, въпреки че спокойно можеше да замине накъдето й видят очите и да харчи задигнатите от Багър милиони. След като двамата с Алекс дадоха показания пред ФБР за инцидента с Багър и Пади Конрой (без изобщо да споменат, че тя е отмъкнала купища пари от Багър), младата дама замисли и осъществи поредната си измама. Този път мишена беше църквата, чиято собственост беше къщичката на Стоун. Тя успя да убеди настоятелството, че е дъщеря на Стоун и няма нищо против да поеме работата му по поддръжката на гробището, докато баща й се върне от тъй необходимата почивка.

След като получи съгласието на църквата, Анабел се залови за работа. Направи основен ремонт и смени мебелите с нови, но се постара да съхрани всички лични вещи на Стоун. После започна да се грижи за гробищния парк, често в компанията на Алекс. Вечер двамата сядаха да си починат на верандата.

— Вършиш страхотна работа! Преобрази това място — похвали я Алекс.

— Защото има върху какво да стъпя — отвърна тя.

— Във всички гробища е така — засмя се той, хвърли й кос поглед и попита: — Наистина ли си решила да поостанеш?

— За пръв път в живота си имам чувството, че съм си у дома, колкото и да е учудващо. Отначало се присмивах на Стоун, че живее на гробището, но сега това започва да ми харесва.

— Ако искаш, мога да те разведа из града.

— Първо ме спасяваш, после ме каниш на среща? — закачливо го погледна тя. — Пълно обслужване от Сикрет Сървис.

— Така повелява служебният ми дълг — влезе в тон Алекс.

— Хей, забрави ли че аз съм една измамница? Да не нарушиш устава!

— Нека те наричаме „измамница в оставка“, ако нямаш нищо против.

— Нямам — кимна тя, но не изглеждаше убедена.

Облегнаха се назад и се загледаха в надгробните плочи.

— Мислиш ли, че още е жив? — тихо попита Анабел.

— Не знам — въздъхна Алекс. — Надявам се.

— Ще се върне ли?

Той замълча, съзнавайки, че това може да реши единствено Оливър Стоун. Трябваше да пожелае да се върне, но Алекс все по-малко вярваше, че някога ще види отново стария си приятел.

Първоначалната реакция на Симпсън беше предвидима.

— Трябва да направим нещо! — каза той, когато Грей му съобщи за ултиматума на Леся. — Цял живот съм се борил да стигна до тази надпревара за Белия дом!

— Не виждам какво може да се направи — отвърна на умолителния му поглед Грей.

— А знаеш ли къде е тя? Бихме могли да…

— Не, Роджър. Леся е страдала достатъчно. Нещата не опират само до теб и мен. Нека да си изживее останалите й години.

От изражението на Симпсън пролича, че не е съгласен с тези думи. Преди да си тръгне, Грей отново го предупреди да не предприема нищо срещу Леся.

Изтекоха няколко месеца, но Симпсън не можеше да забрави този разговор. Особено след като изчистиха името на Соломон, Леся получи орден, а Картър Грей беше възстановен на високия си пост. Всичко това го ядеше отвътре и ставаше причина за все по-мрачното му настроение. Нищо чудно, че съпругата му се задържаше все по-дълго в Алабама, а приятелите и колегите му започнаха да го отбягват.

Една сутрин преди разсъмване Симпсън отиде да вземе вестника, оставен пред вратата на апартамента му. Както обикновено беше по хавлия, в особено мрачно настроение. Жена му беше на гости при приятели в Бърмингам, което беше още една причина да е ядосан. Никой не я беше отвлякъл. Фин и Кар бяха прибегнали до този елементарен блъф, за да ги последва, без да вдига шум. Ако беше проявил повече кураж, той спокойно можеше да предизвика ареста на Кар в мига, в който излезе от кабинета с бомбата. Но той беше проявил малодушие и страх. И сега щеше да се пръсне от ярост.