Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Само глупаците дават всичко наведнъж. Умният човек винаги си оставя нещо в резерв. Преди да сложа записа в мечето на Сузи, аз се погрижих да скрия оригинала на сигурно място.

— Но за сметка на това умряха хора! — прошепна с отчаяние Кейлъб. — Милтън умря!

— Нищо не можех да направя — кротко отвърна Леся. — Какво щеше да стане с нас, ако им бяхме предали и този филм? Умрелите пак щяха да са си умрели, включително и вашият приятел. А ние нямаше да разполагаме с абсолютно нищо.

— Добре де, но какво ще правим с това нещо? — раздразнено попита Алекс.

— Искам да се срещна с Картър Грей! — твърдо отвърна Леся.

— Какво?! — подскочи Фин.

— Трябва да се изправим очи в очи!

— А ако откаже? — попита Алекс.

— Нека поговоря с него по телефона — усмихна се Леся. — Ще видиш, че ще пожелае да се срещнем.

— Колко много време мина, Леся — рече Грей, докато се настаняваше срещу нея. Мястото на срещата беше една мотелска стая във Фредериксбърг, Вирджиния. — Доста си се променила.

— Ти обаче никак не си се променил, като съдя по последните събития — хладно отвърна тя.

— По телефона спомена, че искаш да ми покажеш нещо.

— Твоите хора са отвън, нали? Ти винаги ходиш с охрана, Картър.

— Такава ми е работата, трябва да бъда предпазлив. Какво искаш да ми покажеш? Казвай, защото не разполагам с много време.

Леся включи лаптопа, който носеше със себе си. Грей изгледа записа, без да каже нито дума. Извърна глава едва когато екранът се опразни.

— На Рейфилд ли беше идеята за този филм? — попита той.

— Да.

— Защо тогава изпълни задачата, след като е подозирал истината?

— Защото беше лоялен за разлика от теб. Но истинската причина беше желанието му да ме защити. Рей отлично знаеше колко уязвима ще се окажа. Той все пак имаше американците зад гърба си, докато аз нямах нищо.

— Продължавам дълбоко да съжалявам за онова, което ви се случи, Леся. В много отношения той беше най-добрият приятел, когото съм имал някога.

— За разлика от мен той ти вярваше, Картър. Безпокоеше го поведението на Симпсън.

— Рей беше добър познавач на човешката душа — рече Грей и се приведе напред, сякаш обзет от желанието най-после да каже истината. — Аз не съм заповядал да го убият, Леся. Никога не бих го направил. Това беше работа на Роджър. Бях бесен, когато разбрах, но вече нищо не можеше да се направи. Използвах цялото си влияние да сваля името на Рей от Стената на срама в ЦРУ, но Роджър се беше погрижил това да не се случи. Неговата версия за предателството на Рей звучеше наистина убедително, а той вече не можеше да се защити. Нищо не успях да направя, Леся.

— Не искам да слушам оправданията ти, Картър. Станалото — станало. Нищо не може да върне съпруга ми.

— Но целта беше постигната, Леся. Ти най-добре знаеш какво означаваше тя за света. Не се съмнявам, че и Рей би го оценил.

— О, да, няма никакво съмнение. Но съпругът ми умря, а името му се превърна в синоним на предателство. Той умря за родината си, но тя го обяви за предател. Ето с какво не мога да се примиря.

— Ако можех да направя нещо, бъди сигурна, че щях да го направя. Но ръцете ми бяха вързани. Ако бях разкрил Роджър, щях да разкрия и себе си. И той прекрасно го знаеше. Може да е негодник, но съвсем не е глупав.

— Не пожела да се разкриеш, дори за да спасиш репутацията на най-добрия си приятел? Не пожела да рискуваш кариерата си? Може би Рейфилд наистина е бил твоят най-добър приятел, но ти едва ли си бил такъв за него.

— Признавам, че проявих малодушие и егоизъм, за да не загубя кариерата си.

— Да, малодушие и егоизъм! — презрително отсече тя. — А убийствата не бяха съгласувани с правителството, нали? Те бяха замислени от вас двамата с Роджър, а може би и от други хора, които са били доста далеч от ръководните постове в държавата. Знам, че няма да ми отговориш на този въпрос, но това е истината, нали? Разполагах с много години, през които я търсех.

Леся се облегна назад и го погледна. Самоувереността на Грей видимо беше разклатена.

— Роджър се опасяваше, че Рей ще го разобличи в момента, в който разбере, че операцията не е съгласувана на най-високо място — глухо рече той. — Истината е, че той действително щеше да го направи независимо от последиците за себе си.

— Тук си абсолютно прав. Съпругът ми беше човек с достойнство. Но него го убиха, а Роджър Симпсън направи забележителна кариера като сенатор на тази страна.

— Знаеш какво беше положението в онези години, Леся.