Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Абсолютно същото като днес! — прекъсна го тя. Хората са се променили, но не и онези, които дърпат конците. Те продължават да говорят за по-добър свят, за тържество на правдата. Пълни глупости. Единственото им желание е да запазят властта си. Така е било и така ще бъде!

— Всъщност какво искаш? — попита Грей. — Сигурен съм, че действително си мислила за тази среща през последните няколко десетилетия.

— О, да, наистина съм мислила за нея. И прекрасно зная какво искам. Чаках трийсет години, за да ти го кажа в очите, подлецо! Сега ще мълчиш и ще слушаш. А после ще направиш точно каквото искам!

Грей я изслуша внимателно, след което стана да си върви.

— Ще получа ли оригинала и всички копия на този филм, ако изпълня исканията ти? — попита той.

— Няма да ги получиш — поклати глава тя. — Ще се наложи да разчиташ на думата ми, че ще ги отнеса в гроба. А вие със Симпсън можете да се смятате за късметлии. Спокойно можех да ви унищожа, което щеше да ме направи много щастлива. Но аз съм човек, който мисли и за други неща освен за своето щастие. Ето защо пощадих теб и онзи нещастник. А сега се махай. Не искам да те виждам никога повече. Между другото, може би трябва да предадеш нещо на доблестния сенатор…

— Какво?

— Чувам, че има амбиции за президентския пост.

— Да, възнамерява да се кандидатира.

— Кажи му, че ако не промени плановете си, ще се наложи да дава обяснения на американския народ относно съдържанието на този филм. Непременно му предай думите ми.

— Добре, ще му ги предам — кимна Грей. — Сбогом, Леся. Знам, че няма да ми повярваш, но още веднъж ще повторя, че дълбоко съжалявам за всичко, което се случи.

С повелително движение на ръката Леся се освободи от присъствието на човека, който много скоро щеше отново да поеме управлението на американската разузнавателна империя.

Снимката на Рейфилд Соломон беше свалена от Стената на срама в главната квартира на ЦРУ. Причината за този акт, разбира се, беше колкото тривиална, толкова и фалшива: „нови доказателства по случая“. След което ЦРУ просто засекрети въпросните „доказателства“. След сто години изследователите може би щяха да получат шанс да надникнат в тях. Рейфилд Соломон беше посмъртно удостоен с най-високото отличие на ЦРУ за оперативна работа, което означаваше, че името му и думата „предател“ никога вече нямаше да бъдат използвани в едно и също изречение.

Леся Соломон получи Ордена на свободата — беше първият руски шпионин, удостоен с него. И тук причините за наградата бяха засекретени, но въпреки това се превърнаха в основна новина. Стигна се дори дотам, че тя даде няколко интервюта, в които възхваляваше напредъка в руско-американските отношения. В края на всяко от тях не пропусна да каже, че съпругът й е трябвало да доживее този миг, тъй като е направил много за прекратяването на Студената война.

Както се очакваше, Сенатът одобри без проблеми кандидатурата на Грей за шеф на Националния разузнавателен център. Един хеликоптер го превозваше всеки ден от строго охранявания му дом в Мериланд до офиса му във Вирджиния. Животът му отново бе наситен с тайни операции и вземането на важни решения, от които зависеше бъдещето на света. Говореше се, че една дума на Картър Грей е достатъчна за дестабилизацията на правителства и цели държави. Той отново беше в стихията си.

Само най-близките му сътрудници забелязаха промяната у него. Картър Грей вече не беше човекът с огромно самочувствие и пълна нетърпимост към чуждите грешки. Понякога го заварваха да седи в кабинета си с празен поглед и някаква снимка в ръце. Никой не знаеше какво е запечатано на нея, тъй като тя се съхраняваше в личния му сейф.

На тази снимка той беше в компанията на Леся и Рейфилд Соломон — и тримата млади, жизнени и щастливи. Те имаха най-вълнуващата работа на света, защото рискуваха живота си за мира и сигурността на милиарди човешки същества. Обективът беше успял да хване чувството на близост и дори обич, което съществуваше между тях. Картър Грей често вадеше снимката от сейфа и всеки път очите му се навлажняваха.

Изтекоха шест месеца. Никой не беше чувал за Оливър Стоун. Кейлъб се върна на работа в библиотеката, но старите книги, които доскоро му доставяха огромна наслада, изведнъж се превърнаха в… стари книги и нищо повече. Рубън също се върна на товарната рампа. След работа се прибираше у дома, отваряше обичайната бира и сядаше на канапето. Оставаше известно време с пълна чаша в ръка, после я изливаше в умивалника и си лягаше.