Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Трийсет минути по-късно бе изплакал всичките си сълзи. Бавно се надигна от пода и докосна лицето на приятеля си.

— Сбогом, Милтън — прошепна Оливър Стоун, обърна се и излезе от стаята.

Грей и Симпсън напуснаха района на Капитолия непосредствено след размяната.

— Кога ще ни уведомят за ликвидирането на Кар и сина на Леся? — попита сенаторът.

— Всеки момент — отвърна Грей и с леко презрение добави: — Според мен не биваше да му признаваш, че лично си заповядал да го ликвидират.

— Не исках да умре, без да го знае. Удоволствието ми нямаше да е пълно.

— На твое място не бих го направил — поклати глава Грей.

Симпсън пое заповедите от ръката му, прегледа ги и каза:

— Мисля, че светът все пак е по-добро място след това, което направихме.

— Съгласен съм. Двама мъртви съветски лидери. В името на трайния мир.

— Но не ние обрахме лаврите.

— Защото го направихме на своя глава, без съгласуване.

— Патриотите винаги вършат каквото е нужно — отсече Симпсън. — А сега какво ще правим?

— Заповедите и мобилният телефон ще бъдат унищожени — отвърна Грей и протегна ръка да прибере листовете.

— Какво беше записано на този телефон? Не успях да го чуя.

— Това трябва да те радва, Роджър. В противен случай щеше да се наложи да убия и теб.

— Шегуваш се! — смаяно го зяпна Симпсън.

— Разбира се, че се шегувам — излъга Грей.

Новината стигна до Картър Грей точно в четири часа сутринта: екипът му е напълно унищожен, а Джон Кар и Хари Фин са успели да избягат. Очевидно годините не бяха повредили някогашната „машина за убиване“. Грей незабавно вдигна слушалката и се свърза със Симпсън.

— Е? — нетърпеливо попита сенаторът.

— Всичко върви по план, Роджър. Кар и Фин са мъртви, но няма да го разгласяваме. В момента върви операция по прикриване на следите.

— Отлично! Най-после ще забравим този кошмар.

Точно така . Грей остави слушалката.

По-късно през деня, след разчистването на строителната площадка, той се срещна с президента.

Главнокомандващият не беше особено щастлив от развоя на събитията.

— Какво е станало снощи, за бога? — с тревога попита той. — Докладваха ми, че е имало кръв и следи от престрелка!

— В сградата на недовършения Център за посетители успяхме да засечем Джон Кар и синът на Леся, сър.

— Господи! — възкликна президентът. — Насред Капитолия!

— Нямам идея как са успели да се промъкнат там. Веднага след като получихме сигнала, се насочихме към центъра със специализиран отряд командоси. Завърза се ожесточена престрелка.

— И какво се случи?

— Съответните хора бяха ликвидирани — неопределено отвърна Грей.

— Загуби от наша страна?

— За съжаление, да. Роднините им вече са информирани.

— А къде са труповете?

— Транспортирахме ги в чужбина за дискретно погребение. Трябва да запазим нещата в тайна, сър, защото не зная дали си представяте какво ще стане, ако пресата ги надуши.

— Аз съм президент на тази страна, Картър! — хладно го изгледа държавният глава. — Искам да зная какво означава всичко това , и то веднага!

Грей спокойно се облегна назад. Той отдавна знаеше, че ще се стигне до този момент. Извади заповедите от джоба си и ги остави върху писалището. Мобилният телефон вече беше унищожен, но тези хартийки бяха твърде ценни, за да последват съдбата му. Главно защото името му не фигурираше върху тях.

Президентът ги прочете и вдигна глава.

— Роджър Симпсън?

Грей мрачно кимна.

— Най-добре е да чуете цялата история, сър — тежко въздъхна той.

Разказът му беше почти пълна измислица, но прозвуча толкова достоверно и убедително, че президентът явно го прие за чиста монета.

— А какво е участието на Леся и Рейфилд Соломон? — попита той. — Соломон беше обявен за национален предател. Такъв ли е бил? Ако истината е друга, ще се наложи да оправяме нещата.

— Не мога да кажа със сигурност, че е бил предател, сър — въздъхна Грей.

— Но нали твърдеше, че именно предателството е било причината за неговото ликвидиране?

— В онзи момент всички бяхме убедени в това. Но днес не ми изглежда толкова сигурно. Ще се наложи отново да проуча някои факти.

— Направи го, Картър. Непременно го направи. И ако се окаже, че този човек е бил невинен, ние трябва открито да го признаем.

— Не ще и дума, сър. Още повече, че Рейфилд Соломон беше мой личен приятел.

— Не мога да повярвам, господи! — хвана се за главата президентът. — Нашата страна е ликвидирала двама съветски ръководители!