Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— А как се чувства майка ти?

— Като вдовица, благодарение на теб.

Грей бавно се огледа.

— Знам, че си някъде тук, Джон — подвикна той. — Най-вероятно в компанията на малката си армия дрипльовци. Но ти добре знаеш правилата на играта и сигурно вече си наясно, че теренът е отцепен. Най-вече за полицията, ФБР, Сикрет Сървис и всяка друга организация, на която би могъл да разчиташ. Вероятно ти е известно, че в момента тук се провежда учебна терористична атака. Всъщност със сигурност ти е известно, защото именно по тази причина си избрал мястото с надеждата, че ще успееш да се измъкнеш в суматохата. Но на практика ще се получи обратното и никой навън няма да обърне внимание на факта, че някъде в сградата се стреля.

Сякаш в потвърждение на тези думи отвън долетяха дълги автоматични откоси, викове и грохот на взривени гранати.

Грей се втренчи във Фин.

— Може би трябва да благодариш на този младеж, Джон — продължи с равен глас той. — Хари Фин уби Бингам, Синсети и Коул, твоите бивши колеги, които бяха част от отряда, изпратен да те ликвидира. За съжаление те не успяха да изпълнят задачата, но все пак стигнаха до жена ти. Коул до последно настояваше, че той я е убил, но Бингам не беше съгласен. Всъщност те доброволно се заеха да изпълнят задачата. Предполагам, защото не са хранели особено топли чувства към теб.

Тирадата беше посрещната с пълно мълчание.

Грей изчака за момент, после каза:

— Може би ще пожелаеш да видиш на кого се натъкнах, докато пътувах насам…

Сърцето на Фин изтръпна при вида на Милтън, който се появи в залата между двама от хората на Грей.

Свит зад бетонния парапет на балкона, Стоун бавно отмести пръст от спусъка. Лесно би могъл да елиминира момчетата, които държаха Милтън, но не знаеше разположението на останалата част от отряда на Грей. А в момента това беше най-важното.

— Мисля, че размяната приключи — обади се Фин.

— Не, Хари — поклати глава Грей. — Тя едва сега започва.

След тези думи той се изтегли назад заедно със Симпсън и кимна на хората си. Скрит зад дебелата стена, сенаторът очевидно набра кураж и извика:

— Между другото, Джон, аз лично заповядах удара срещу теб. Никой не може да напуска „Три шестици“ по собствено желание. Съжалявам, че тогава не успяхме да те пипнем, но който умее да чака, винаги печели.

Стоун насочи поглед към мястото, откъдето долетя гласът на Симпсън. Мръсникът беше проявил достатъчно съобразителност и в момента беше извън обсег. За миг на Стоун му причерня пред очите, но бързо се окопити. Той беше длъжен да изпълни задачата независимо от приказките на Симпсън. Надигна се и хукна към електрическата макара, която бяха подготвили предварително.

В същото време Фин блъсна Дейвид на пода, измъкна оръжието си и се просна до него. Миг по-късно отгоре с грохот се стовари преграден панел с метална конструкция, а Стоун светкавично се върна на избраната позиция.

Изчисленията им се оказаха изключително точни. Панелът падна на половин метър от Фин и Дейвид и почти се разцепи, но това не им попречи да се скрият зад него.

Останали без противник, хората на Грей насочиха дула към Милтън, който изведнъж се оказа единствената им мишена. Миг по-късно рухнаха на цимента, улучени от куршумите на Стоун, изстреляни в бърза последователност.

Секунда по-късно ръката му се протегна към електрическия прекъсвач на дълъг кабел, който лежеше на парапета до него. Залата потъна в мрак.

Следващата маневра беше рискована, но той я изпълни успешно, защото помнеше наизуст стъпалата и завоите, по които трябваше да премине. Заряза укритието си зад парапета и се понесе напред, приведен към пода. Миг по-късно се метна върху плоската количка на ролкови лагери, която бяха намерили в близкия склад — от онези, които автомонтьорите използват за влизане под колите. Помагайки си с ръце, той бързо я насочи към мястото, на което стоеше Милтън. Според първоначалния план с нея трябваше да бъдат изведени Фин и момчето, но в момента Милтън се намираше в най-непосредствена опасност.

— Прикривай ме, Хари! — извика той.

Фин моментално реагира и започна да стреля.

Стоун примигна, за да нагоди зрението си към мрака, след което бързо продължи напред. Количката се блъсна в някакъв труп и Стоун сръчно смъкна прибора за нощно виждане от колана му.

— Милтън! — извика той, докато надяваше прибора на главата си.

— Тук съм — обади се със слаб глас приятелят му.

Стоун включи прибора и се обърна надясно. Милтън лежеше на два метра от него, прикрил главата си с длани, почти скрит под тялото на втория охранител.