Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— В такъв случай искам аз да определя мястото.

— Знам, че искаш. Но именно по тази причина ще го определя аз. О, и да те предупредя. Ако нещо се случи с Дейвид Фин, ти си мъртъв, Картър!

— Вече не си това, което беше, Джон. А аз разполагам с петдесет мъже, които не са по-лоши от теб дори когато беше в най-добрата си форма.

— Брой ги четирийсет и девет — сухо отвърна Стоун. — Преди около месец се натъкнах на един от твоите най-добри мъже. Бивш член на „Три шестици“, превърнал се в шпионин.

Картър Грей остави слушалката и избърса потта от челото си.

През нощта Рубън, Кейлъб и Алекс преместиха Манди и децата на друго място, вземайки изключителни мерки срещу евентуално проследяване. Заведоха при тях Леся, а Кейлъб остана да ги пази с изричната заповед да позвъни дори и при най-малкото подозрение. След това Рубън и Алекс се върнаха при останалите, за да участват в подготовката на размяната.

Когато всички се събраха в подземието, Стоун категорично даде да се разбере, че операцията ще бъде проведена единствено от него и Фин.

— Но ти нямаш представа колко души ще доведе със себе си Грей — възрази Алекс. — Спомни си Планината на смъртта, където се сблъскахме с цяла армия!

— Този път предимството ще бъде на наша страна — увери го Стоун и се обърна към Анабел. — Ще ни трябва човек, който да поеме Дейвид. По редица причини съм убеден, че най-подходяща си ти. Какво ще кажеш?

— Чакай, чакай — изправи се между тях Алекс. — Ако някой трябва да ви придружи, това ще бъда аз, а не Анабел.

— Тя ще изведе Дейвид от сградата, нищо повече. Разполагаме с възможност да го направим, без да влизаме в пряка конфронтация с Грей и хората му. — Очите му отново се спряха върху лицето на Анабел. — Знам, че напоследък ти се събра твърде много, и ако имаше друг начин, не бих те молил за това. — Помълча малко и тихо добави: — Разбира се, не си длъжна да поемаш този риск, след като те зарязах точно когато най-много имаше нужда от помощ.

Анабел погледна към Алекс и кимна.

— Слава богу, че ми изпрати достоен заместник, който свърши добра работа — каза тя. — Приемам предложението ти. Къде ще направим размяната?

— В новия Център за посетители на Капитолия.

— Но той все още е в строеж — отбеляза Милтън.

— Компанията, за която работя, от известно време тества сигурността на този център — поясни Фин. — Ние извършваме подобни проверки по договор с Министерството на вътрешната сигурност, което ни възлага тайно проникване в обществени сгради, за да изпробваме как се охраняват.

В това число влизат летища, пристанища, атомни централи и други обекти от национално значение.

— Но този Център все още не е отворен — поклати глава Рубън. — Защо МВС ви е възложило проверка на сигурността му сега?

— Защото е най-подходящият момент за терористите: удар срещу него, докато все още не е завършен и не работи. Но най-важната причина за възлагането на тази задача е тунелът, който води до сградата на Конгреса и Библиотеката. Оттам може да се осъществи терористична атака и срещу двете сгради. Аз вече огледах центъра и съм убеден, че ще успея да изведа сина си.

— Кога ще се случи всичко това? — попита Анабел.

— Утре вечер — отвърна Стоун.

— Но нали тогава ще се проведе учебната терористична атака срещу Капитолия? — вдигна вежди Алекс. — Вече ни предупредиха. Там ще настъпи пълен хаос, Оливър. Линейки, полиция, пожарни, мними жертви… Ще бъде истинска лудница!

— Толкова по-добре — отвърна Стоун. — Ще ни помогне да се измъкнем лесно.

— Ако се измъкнем — мрачно уточни Анабел. — Вие двамата възнамерявате да проникнете в недовършен строеж с ограничени възможности за оттегляне, а срещу вас ще се изправят тежковъоръжени убийци на правителството, водени от един умен и безскрупулен тип.

— Добро и точно описание — кимна Стоун.

— А откъде си сигурен, че Грей няма да убие Симпсън? Може би се е престорил, че е готов на размяната, а всъщност целта му е да ликвидира и вас?

Въпросът бе зададен от Милтън и всички се обърнаха да го погледнат.

— Когато човек е бил достатъчно дълго в компанията на Оливър, той неизбежно се превръща в параноик — смутено поясни той.

Стоун се усмихна.

— Ти си абсолютно прав, Милтън. Аз наистина не виждам какво би попречило на Грей да убие Симпсън и да хвърли вината върху нас. За щастие обаче притежавам нещо, което той страшно много желае и непременно ще го поиска.

— Уликите, с които си го принудил да си подаде оставката — погледна го Алекс.