Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Беше Манди — едва-едва се раздвижиха устните му. — Дейвид не се е прибрал от магазина.

— Картър Грей го е пипнал — прошушна Леся. — Сега ще го използва като стръв.

— В такъв случай всичко свърши — изправи се Фин. — Ще се предам в ръцете му, за да освободи сина ми.

— Единственият резултат ще бъде смъртта и на двама ви — рече Стоун. — Грей никога не освобождава свидетели, които могат да го компрометират. Ще ви убие, без да му мигне окото.

— Аз трябва да върна сина си! — извика Фин.

— Ще го върнем заедно, Хари. Обещавам ти.

— Как? — извика Леся. — Как ще го изтръгнем от лапите му? Нали сам казваш, че той не оставя живи свидетели?

— Ще трябва да му предложим друг човек в замяна, а не теб или Хари.

— Кой?

— Някой, когото Грей не може да си позволи да изгуби.

— Роджър Симпсън! — веднага отгатна Леся.

— Аз знам как да се добера до този мръсник! — каза Фин и се взря в Стоун.

Роджър Симпсън седеше зад бюрото си в Харт Билдинг. Компютърният екран внезапно се опразни, след което върху него бавно изплува снимката на Рейфилд Соломон.

Не може да бъде — смаяно зяпна той.

В следващия момент под снимката се появи текст.

„Дано не си забравил стария си приятел!“

— Какво става? — попита Симпсън и неволно се огледа. — Какво е това, по дяволите?

— Какво е това, по дяволите? — повтори мъжки глас и Симпсън за малко да падне от стола. Гласът идваше от безжичното устройство, което Фин беше монтирал при тайната си визита в кабинета.

— Кой си ти? — извика сенаторът. — Къде си?

— Няма значение. Важното е друго: в компютъра ти е заредена бомба.

— Какво?! — изкрещя Симпсън и се надигна от стола.

— Ако направиш опит да напуснеш кабинета си, бомбата ще избухне! — предупреди гласът.

Симпсън моментално се отпусна обратно.

— Но нали редовно проверяват за взривни устройства? — безпомощно попита той.

— Развий задния капак на компютъра. Използвай отвертката, която оставих в чекмеджето на бюрото ти.

— Но аз…

— Направи го!

С треперещи ръце сенаторът извади отвертката, свали капака и се втренчи във взривното устройство пред себе си.

— Изработено е така, че да използва химическите и електронните компоненти на процесора — поясни гласът. — Ще се предизвика верижна реакция и ще последва едно голямо „бум“. Между другото, виждам всичко и ще те взривя в момента, в който се опиташ да неутрализираш бомбата. Ясно ли ти е?

Симпсън кимна.

— Не кимай, а отговори на глас! Ясно ли ти е?

— Да, ясно ми е, за бога! — нервно преглътна сенаторът.

— След малко при теб ще дойде един човек. Ще го последваш без никаква съпротива. Ако направиш опит да вдигнеш тревога, кабинетът ти ще хвръкне във въздуха! А ако навън се опиташ да влезеш в контакт с някого, жена ти ще умре. Ясно ли ти е?

— Държите Дона?

— За момента бившата Мис Алабама се чувства добре. Но това състояние зависи изцяло от степента на твоето сътрудничество. Разбираш ли?

— Да — съкрушено отвърна Симпсън.

— Много добре. А сега се вземи в ръце и чакай появата на мъжа, за когото ти споменах. През цялото време ще те наблюдавам. Той ще обясни, че трябва да те отведе на спешно съвещание в Лангли. Възникнала е ситуация, която изисква присъствието на председателя на Комисията по разузнаването. Ти ще потвърдиш думите му пред сътрудниците си, ясно?

— Да.

Няколко минути по-късно на вратата се почука. После бледият, но, общо взето, сдържан сенатор пое към асансьорите в компанията на Стоун, който бе облечен в черен костюм и носеше тъмни очила. Едва когато колата, шофирана от Рубън, потегли, Стоун свали очилата и се извърна към пленника си.

— Здрасти, Роджър, отдавна не сме се виждали.

— Познаваме ли се? — каза Симпсън, после изведнъж хлъцна и се сви пред пронизващия му поглед.

— Предполагам, че не съм чак толкова променен — подхвърли Стоун. — Остарях още докато работех за теб и за Грей.

— Джон, повярвай ми! — изведнъж се отприщи Симпсън. — Аз нямам нищо общо с това, което сполетя теб и жена ти! Ние много добре се грижихме за Джаки!

— Дъщеря ми се казваше Елизабет , а не Джаки! — каза Стоун и го блъсна с лакът.

— Грей ни предложи да я осиновим! Не ни каза, че е твоя дъщеря! Съвсем наскоро научих истината.

— Кой заповяда да ме убият?

— Над мен стоят други хора.

— Грей ли?

— Възможно е — бавно отвърна Симпсън. — От него научих, че си пожелал да напуснеш „Три шестици“. А това никак не му харесваше.