Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Всички съжалявате, но никой не прави нищо, за да ми доведе кучката! — изрева Багър.

— Бяхме сигурни, че сме попаднали на следа, сър. Така мислехме.

— Сигурни сте били значи! Май е крайно време да престанете да мислите!

Багър натисна едно копче на бюрото и завесите се дръпнаха. Той скочи и пристъпи към прозореца.

— Кучката ми отмъкна цели четирийсет милиона! Знаеш ли, че тези мангизи могат да прецакат целия ми бизнес? В момента не разполагам с резерви дори за да покрия държавните данъци! Ако сега цъфне някой мръсник от данъчното, като нищо може да ни затвори! Мен, моето казино! Едно време беше лесно: мажеш му лапите и той си вдига чуковете. Ама сега, с тези бълвочи за борба с корупцията и нов морал в бизнеса, тоя номер не минава. Помни ми думата, че гадните призиви за „чист бизнес“ ще разгонят фамилията на тази велика страна!

— Ще я открием, шефе! — увери го началникът на охраната. — И ще си върнем парите, до последния цент!

Багър не го чу. Очите му бяха насочени далеч надолу, към оживената улица.

— Навсякъде виждам тая кучка — прошепна той. — В сънищата си, като се храня, дори като се бръсна пред огледалото. Понякога ми се хили от дъното на тоалетната чиния, докато пикая! Ще откача, мамка му!

Седна на канапето и се поуспокои.

— Какво ново около нашето момче Тони Уолас? — попита той.

— Вкарахме човек в португалската болница. Според него е в кома. Но дори и да излезе от нея, няма да научим нищо. Превърнал се е в пълен идиот.

— Ако питаш мен, той си беше идиот и преди да го докопаме — изръмжа Багър.

— Знаеш ли, шефе, май трябваше да го убием като всички останали.

— Дадох му дума, че ще го оставя жив, ако изпее всичко, което знае. А според мен мозъчната смърт не те праща в отвъдното. Много хора живеят така по четирийсет-петдесет години. Все едно, че и на осемдесет си оставаш бебе. Хранят те през тръбичка, бършат ти задника, играеш си на кубчета. Не е кой знае какъв живот, но съм си изпълнил обещанието, нали? Мнозина си мислят, че съм нервен, избухлив и бог знае още какъв, но никой не може да ме обвини, че не си държа на думата. И знаеш ли защо?

Началникът на охраната поклати глава, несигурен дали изобщо трябва да отговаря.

— Защото си имам стандарти — поясни Багър. — А сега изчезвай!

Останал сам, той седна зад бюрото и стисна глава между ръцете си. Пред никого не би признал за чувството, което потрепваше в душата му въпреки дълбоката омраза, която изпитваше към Анабел Конрой. Чувство на възхищение.

— Ти си най-голямата измамница на света, Анабел — въздъхна той. — Работата с теб би била истинско удоволствие. Да не говорим, че никога не съм виждал по-хубаво дупе от твоето. Жалко, че реши да ме изпързаляш по тоя начин, защото ще трябва да те убия. За пример и назидание. Голяма загуба ще бъде, но просто няма друг начин.

Гневът му не беше предизвикан единствено от загубата на четирийсетте милиона долара. Въпреки всички предпазни мерки слухът за удара се разнесе из подземния свят. В резултат рязко нараснаха опитите за измама в казиното му. Загубите се увеличиха, което се отрази пряко върху авторитета му сред конкуренти и бизнес партньори. Те започнаха да проумяват, че Багър е уязвим като всеки друг и вече не е топиграч. И това веднага се усети. Доскоро изгодните и лесни за сключване сделки рязко намаляха, изпълнението им стана по-трудно, а понякога дори невъзможно.

— За пример и назидание — повтори Багър. — Задниците трябва да разберат, че не само съм на върха, но и ставам по-силен. Затова ще те пипна, Анабел. Непременно ще те пипна!

Оливър Стоун предложи да използват услугите на Алекс Форд, агент на Сикрет Сървис и почетен член на клуб „Кемъл“. Между тях съществуваше пълно доверие и Стоун знаеше, че може да разчита на вътрешна информация от него.

— Това има ли нещо общо с жената, с която работеше преди време? — попита Форд, след като изслуша молбата му. — Казваше се Сюзан, нали?

— Нищо общо — излъга Стоун. — Тя съвсем скоро ще напусне града. Става въпрос за нещо друго, в което имам лично участие.

— За гробар си доста активен — отбеляза Форд.

— Поддържам форма.

— Бюрото също може да помогне. Задължени са ти след всичко, което направи за тях. За кога ти трябва информацията?

— Колкото се може по-скоро.

— Трябва да ти призная, че съм чувал за тоя Джери Багър. Министерството на правосъдието отдавна го е взело на мушка.

— Убеден съм, че заслужава тяхното внимание. Благодаря ти, Алекс.