Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Губим си времето — смени темата Стоун. — Разкажи ми за него.

Анабел разтърка дългите си пръсти, пое си въздух и промълви:

— Казва се Джери Багър. Собственик е на „Помпей“, най-голямото казино в Атлантик Сити. Преди години е бил изгонен от Лас Вегас заради мошеничества. От онези типове, които са готови да те изкормят, ако им отмъкнеш един чип от пет долара.

— А ти от каква сума… ъъъ… го освободи ?

— Защо питаш?

— За да разбера каква е мотивацията му да те преследва.

— Четирийсет милиона долара. Мислиш ли, че тези пари ще го мотивират?

— Впечатлен съм. От това, което ми разказа за Багър, той явно не е от хората, които се лъжат лесно.

Анабел се усмихна бегло.

— Признавам, че беше един от най-добрите ми удари. Но Джери е изключително опасен, защото на всичкото отгоре е и малко луд. Открие ли, че някой ми помага, все едно, че съм аз. Защото този някой ще умре, и то изключително бавно и мъчително.

— Имаш ли причини да се опасяваш, че ще те потърси във Вашингтон?

— Не. Тони нямаше представа, че ще тръгна насам. Останалите също.

— Охо, значи е имало екип. Багър може да се добере до тях.

— Може. Но никой от тях не знае, че съм тук.

Стоун бавно кимна.

— Разбира се, ние не можем да гадаем какво знае и какво не знае на този етап Багър. Аз съм сигурен, че твоето име не фигурира в подробностите около премеждието ни в Библиотеката на Конгреса, които станаха обществено достояние. Но не можем да твърдим, че той няма как да те проследи по някакъв друг начин.

— Първоначално мислех да се насоча към някой южен остров в Тихия океан.

— Всички бегълци тръгват към островите — поклати глава Стоун. — Вероятно Багър ще започне издирването ти именно оттам.

— Шегуваш се, нали?

— Отчасти. Но само отчасти.

— Значи наистина мислиш, че е по-добре да остана тук?

— Да. Приемам, че си взела необходимите предпазни мерки. Никакви следи, които да водят насам, никакви имена, билети, телефони, приятели?

— Не — тръсна глава тя. — Идването ми тук беше резултат на импулсивно решение. През цялото време съм под чуждо име.

— Би било добре, ако се опитаме да научим какво знае Багър — замислено промълви Стоун. — Тихо и кротко, без да привличаме внимание.

— Не можеш дори да се приближиш до този тип, Оливър! — разпалено възрази Анабел. — Би било равнозначно на самоубийство!

— Аз зная как да търся — кротко отвърна Стоун. — Предлагам ти да ме оставиш да си върша работата.

— Никога досега не съм търсила помощ.

— И на мен ми бяха нужни десетилетия, за да потърся.

— И си доволен, така ли? — озадачено го погледна тя.

— Това е причината да съм все още жив. Предлагам ти да напуснеш хотела, в който си отседнала, и да се преместиш в друг. Предполагам, че имаш пари.

— Парите не са проблем — увери го Анабел и тръгна към вратата. На прага спря и се обърна. — Оценявам това, Оливър.

— Да се надяваме, че ще можеш да го кажеш, когато всичко е зад гърба ни.

— За глупак ли ме мислиш? — изрева Джери Багър, стиснал гърлото на мъжа срещу себе си. Завесите в луксозния кабинет на двайсет и третия етаж на казино „Помпей“ бяха спуснати. Собственикът правеше това само в случаите, при които просваше на канапето поредната кандидатка за вниманието му или пък се налагаше да срита някой от подчинените си. Тези неща изискват уединение, казваше той. И бяха въпрос на чест.

Мъжът не отговори на въпроса му поради простата причина, че не можеше да диша. Но и Багър не очакваше отговор. Юмрукът му се стовари тежко и размаза носа на жертвата. Вторият удар изкърти един от предните зъби и нещастникът се строполи на пода. Един добре премерен ритник в корема го накара да повърне върху килима. Скъпата ръчно тъкана вълна потъмня от бързо разширяващо се петно, а бодигардовете на Багър се втурнаха напред и издърпаха шефа си, преди нещата да придобият трагичен характер.

Човечецът бе изнесен на носилка, фъфлейки извинения с разбитите си устни. Багър седна зад бюрото и разтърка натъртените си кокалчета. Вдигна поглед към началника на охраната и изръмжа:

— Боби, заклевам се, че ще убия майка ти, ако още веднъж ми доведеш някой дрисльо като този, който твърди, че знае нещо за Анабел Конрой, а после започне да ми сервира лайна! Харесвам майка ти, но ще я убия, да знаеш! Чу ли какво ти казвам?!

Якият чернокож мъж нервно преглътна и отстъпи крачка назад.

— Няма да се повтори, мистър Багър! Съжалявам, сър. Наистина съжалявам!