Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Пръв го потърси един от личните му информатори във ФБР и подробно го осведоми за инцидента през изминалата нощ, в който били замесени агент Форд и Джери Багър. Накрая добави, че с Форд е била млада жена с доста съмнителна биография. Двамата били избягали от местопроизшествие с експлозия във Вашингтон. Агент Форд заявил, че на следващия ден ще разкаже на ФБР какво се е случило. Предполагало се, че в момента е в дома си заедно с въпросната жена.

Грей благодари на своя шпионин и прекъсна връзката.

С току-що получената информация нещата се променяха драстично.

Кариерата на Алекс Форд поемаше в опасна посока.

Анабел си легна, а Алекс остана в кухнята за още една чаша кафе. От време на време поглеждаше към спалнята, връщайки се отново и отново към развоя на събитията. Всъщност какво имаше за мислене? Операцията приключи, лошите си получиха заслуженото. Край на филма. Някои го харесват, други не, но нищо вече не може да се промени. Разбира се, в реалния живот нещата не бяха толкова прости. Чакаха го безкрайни писмени показания — сигурно щеше да изразходва хартия, за чието производство е изсечен един декар гора. След това идваше ред на вътрешното разследване, което трябваше да докаже, че действията му не са станали причина за смъртта на хората, взривени на моста над Потомак. Щеше да пише обяснения, които щяха да се подложат на проверка. Но Алекс беше сигурен, че след няколко месеца всичко ще бъде забравено.

И въпреки това не искаше нещата да приключат. Защото тогава Анабел щеше да поеме по пътя си. Всъщност тя рано или късно щеше да си замине. Май така щеше да е най-добре, защото, както и да го погледнеш, тя си беше измамница, докато той си оставаше ченге. От вода и олио не ставаше хомогенна смес.

Отново извърна глава по посока на спалнята. Не, нещата не са толкова прости!

Какво щеше да направи, когато тя се събудеше? Да я помоли да остане? Би могъл да измисли някоя лъжа. Например: Трябва да бъдеш тук, докато официалното разследване приключи . Прозвуча прекалено фалшиво дори за самия него, така че Анабел нямаше да се върже на приказките му.

В следващия момент всички мисли в тази посока излетяха от главата му. Явно му идваха неканени гости, най-вероятно неприятни.

Алекс се приведе, притича до прозореца и предпазливо надникна навън. В далечния край на алеята беше спряла кола, която той виждаше за пръв път. Открай време мразеше черните ванове без отличителни знаци, в които често се возеха мъже без отличителни знаци, с големи пищови и лоши намерения. Приборът за нощно виждане, който грабна от шкафчето, потвърди опасенията му. На покрива на вана беше монтиран малък сателитен приемник. Последните му съмнения се разпръснаха в мига, в който забеляза лекото раздвижване на храстите непосредствено до къщата.

Присъствието на непознати хора около дома му, коли със сателитни приемници на покрива, а може би и мимолетен проблясък от оптически мерник на лунната светлина — всичко това беше достатъчен повод за притеснение. Второ опасно приключение в една и съща нощ щеше да му дойде твърде много. При първото едва не загина.

Но сега нещата стояха малко по-различно от сблъсъка с Джери Багър. Беше повече от ясно, че навън действа професионален ударен отряд, най-вероятно по разпореждане на правителството. Но защо правителството проявяваше интерес към един от своите хора? Отговорът на този въпрос му хрумна почти веднага.

Изпуснал Оливър Стоун, Картър Грей очевидно беше хвърлил мрежата си по-нашироко. Но Алекс нямаше никакво намерение да чака, за да разбере дали наистина е така. Веднъж вече се беше конфронтирал с Грей в Планината на смъртта и изобщо не изгаряше от желание да повтори упражнението, което без малко не му коства живота.

Грабна връзка ключове, закачени над телефона, и се втурна към спалнята. Първата му работа беше да сложи длан върху устата на Анабел, за да заглуши евентуалния писък, после напрегнато прошепна:

— Навън има някакви хора. Обличай се бързо, трябва да изчезваме!

В момента, в който Анабел навлече дрехите си и посегна към чантичката си, към къщата се приближиха две двойки тежковъоръжени мъже. Първата се насочи към входната врата, а другата заобиколи отзад. Всички носеха бронежилетки и картечни пистолети МР5 — оръжия, с които пистолетът на Алекс не можеше да се мери. Оставаше им само един път за бягство и той повлече Анабел към кухнята, откъдето се влизаше в гаража.

— Стой! — разнесе се силен вик откъм антрето.