Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Абсолютно — кимна тя. — А сега са готови на всичко, за да скрият истината, която би изострила отношенията между Русия и САЩ до такава степен, че може да се стигне и до война. Е, какво биха направили според теб?

— Ще убият всекиго, който може да ги издаде — отвърна Фин.

— За съжаление ние сме в ролята на Давид, изправен срещу Голиат — добави Леся. — Америка винаги е Голиат.

— Но Давид е победил Голиат — обади се Стоун. — И ние можем, стига да ги спипаме.

— Ние тримата? — скептично го погледна Леся.

— Не сме сами. Аз имам приятели.

Ако все още са живи.

Алекс спря едно такси и двамата с Анабел се качиха в него. Реши, че няма смисъл да чака появата на федералните власти. Взривеният автомобил и труповете във водата щяха да са достатъчно обяснение. Позвъни на командира на екипа и го осведоми за инцидента, както и че той и Анабел са единствените оцелели.

— Ако ти потрябвам, ще си бъда у дома — каза той. — Номерът ми го има в указателя.

Старши агентът запротестира, но Алекс решително го прекъсна.

— За един ден това ни е напълно достатъчно. Идете да разчистите, а после ми се обади. Край на усилията да изправим Багър пред съда. Сега той ще отговаря пред върховния съдия.

Таксито ги свали пред дома му в Манасас — едноетажна къщичка с единичен гараж, до която се стигаше по посипана с чакъл алея. В гаража имаше напълно реставриран огненочервен корвет, модел 69-а — единственото разточителство, което Алекс си бе позволил някога.

— Гладна ли си? — попита той, но Анабел мълчаливо поклати глава.

— Предполагам, че ще бъде глупаво да те питам дали си добре.

— Ще се оправя.

— Съжалявам, Анабел.

Тя се отпусна на един стол.

— През всичките тези години мразех баща си, защото бях убедена, че е избягал и е оставил майка ми да умре. А след като разбрах, че не е… — Гласът й безпомощно заглъхна.

— Изгуби и него — довърши вместо нея Алекс. — Но все пак научи истината преди смъртта му. И той разбра това.

— Можеше да изскочи от колата. Можеше да остане жив.

— Защо? За да умре след шест месеца от рака, който го разяжда отвътре?

— Шест месеца, които можеше да бъде с мен — втренчено го погледна Анабел. — Щях да се грижа за него, но той явно е преценил, че ще е по-добре да се взриви.

— Мисля, че не е точно така. Според мен желанието му да пипне Багър беше по-силно дори от твоето. Избра да умре, за да отмъсти за съпругата си. Би трябвало да се възхищаваш на куража му.

— Разбира се, че му се възхищавам — каза след продължително мълчание Анабел. — Но ми се иска да не го беше направил.

— Забравяш белега на лицето си — рече Алекс. — Той очевидно не е бил най-добрият баща на света.

— Но беше моят баща.

— И престъпник.

— И аз съм такава, Алекс.

— За мен не си.

Настъпи неловко мълчание, после той се изправи.

— Отивам да направя кафе и нещо за ядене. Ще говорим, когато имаш желание. Как ти звучи?

— Може ли първо да взема един душ? — вдигна глава Анабел. — Чувствам се адски мръсна!

Той я заведе в банята, която се намираше до малката спалня. Изми се набързо в кухнята, сложи кафе и се зае да приготвя сандвичи. Облякла една от хавлиите му, Анабел излезе от банята в момента, в който масата беше сложена.

— Надявам се, че нямаш нищо против — каза тя и посочи хавлията.

Мократа коса капеше по раменете й.

— По-добре ли се чувстваш след душа?

— Ни най-малко.

Хапнаха в почти пълно мълчание, после Алекс отиде да запали камината в хола. Анабел седна на пода пред нея и протегна ръце към пламъците.

— Предполагам, че ще се наложи да отговарям на купища въпроси от страна на ФБР — тихо рече тя.

— Чак на купища не, но несъмнено ще бъдеш разпитана. Ако искаш, ще ти помогна да се оправиш с тях.

— Благодаря, Алекс. Благодаря ти за всичко.

— Ти също рискува живота си.

— Ще седнеш ли до мен? — обърна се да го погледне тя. — Съвсем за мъничко.

Алекс тежко се отпусна до нея. Дълго седяха и мълчаха, вперили очи в бавно гаснещите пламъци.

Картър Грей беше мрачен и умислен. До този момент не бяха успели да открият нито един от хората на Кар. Това го накара да потърси други възможности и не след дълго в главата му изплува името на Алекс Форд, агентът на Сикрет Сървис, който беше помогнал на Стоун при акцията в Планината на смъртта и вероятно знаеше за дейността на Грей не по-малко от самия Стоун. Дали можеше да го използва за примамка? Една доста деликатна задача, защото Форд беше федерален агент, когото не можеше да отвлече просто ей така. Това би било възможно само в случай, че предварително успееше да го дискредитира един от любимите прийоми на Картър Грей. Сриваш авторитета на жертвата, изкарвайки я престъпник и нанасяш удар в най-уязвимото й място. Постигаше се много по-лесно, отколкото си представяха повечето хора. А когато се разбереше, че става въпрос за компромат, вече нямаше значение. Грей проведе един-два телефонни разговора, които бяха напълно достатъчни за стартиране на операцията.