Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Трийсет секунди по-късно вече бяха на крака, ожулени и окървавени. Повлякоха се към разбития парапет, подпирайки се един на друг. Останките от луксозната кола и пътниците в нея вече потъваха в мътните води на Потомак.

Анабел отмести очи и бавно тръгна по банкета.

Наоколо започнаха да спират коли. Някои хора затичаха към парапета, други се втурнаха към Алекс и Анабел.

— Ранен ли сте, господине? — попита някакъв мъж.

— За бога, госпожо! — ужасено извика един възрастен човек. — Какво се случи?!

Алекс им показа значката си.

— Сикрет Сървис! Веднага се връщайте в колите си и продължавайте!

След тези думи той сграбчи ръката на Анабел и я повлече след себе си, размахвайки значката си пред образувалата се тълпа от зяпачи. Силуетите им бързо се стопиха в мрака.

Намираха се в избата на сграда, която не беше обитавана най-малко десет години. Наоколо вонеше и гъмжеше от плъхове, но засега тя беше единственото място, където се чувстваха в безопасност. Светлината идваше от електрически фенер, възможност за сядане предлагаха само купчини вехтории. Това беше последното убежище на Оливър Стоун. Използваше го, когато нямаше къде другаде да отиде.

Облегнат на влажната стена, той наблюдаваше Леся, седнала на навит на руло килим и потънала в дълбок размисъл. Фин беше останал близо до вратата, напрегнат като струна.

— Ти уби Синсети, Бингам и Коул — каза Стоун. — Опита се да ликвидираш и Картър Грей със запалителен куршум в хола на къщата му, която беше напълнил с газ. Стигнал си дотам, катерейки се по скалите, а си избягал пак по същия път, скачайки направо в морето.

— Не отговаряй! — извика Леся и погледна към Стоун. — Приех да действаме с този човек, за да спасим живота си, което обаче не означава, че трябва да му се доверим!

— Не очаквах отговор, а по-скоро исках да изразя възхищението си — каза Стоун. — Никак не е лесно да елиминираш убийци от такъв калибър.

— А не мислиш ли, че и ти заслужаваш да умреш? — попита Леся. — Ти също си бил убиец!

— Откровено казано, аз отдавна съм мъртъв — тихо отвърна Стоун.

— Те са убили съпругата ти, нали? — рече Фин.

— Да. Поради единствената причина, че пожелах да се оттегля. Всъщност бяха на крачка да ликвидират и мен. Като връх на всичко Симпсън осинови дъщеря ми, която приживе не разбра, че съм й баща.

— Симпсън! — извика Леся и с отвращение се изплю в краката си. — Ей това заслужава Роджър Симпсън, нищо повече!

— Ти каза, че през последните години си работила за нас — отбеляза Стоун. — Но на нас беше казано, че си вербувала Соломон и двамата заедно сте работили за Съветския съюз. Това беше причината той да бъде ликвидиран. Ние изпълнихме заповедта с убеждението, че наказваме предател.

— Значи са ви излъгали — отсече Леся.

— Сега го разбирам — каза Стоун. — Но защо са искали да ви убият, след като сте работили за нас?

— Заради една секретна и изключително опасна мисия. Ние с Рейфилд я изпълнихме успешно, разбира се, с помощта на група руснаци, които ми останаха верни.

— Каква беше тази мисия?

— Дори синът ми не знае за нея.

— Защо?

— Защото съм била шпионка, а шпионите не говорят за работата си.

— Трябва да зная истината, за да мога да ви помогна.

— Как си позволяваш? — повиши тон Леся. — Точно ти, убиецът на съпруга ми?!

— Нямаме начин да се справим с ресурсите, които са на разположение на Картър Грей — търпеливо отвърна Стоун. — Но бихме могли да го надхитрим. По тази причина искам да зная цялата истина.

Леся скептично поклати глава.

Изгубил търпение, Фин се изправи пред нея.

— Вече успях да изплаша до смърт близките си — остро каза той. — И пак не съм убеден, че те са в безопасност. Не мога да тръгна да ги търся, защото със сигурност ще заведа и Грей при тях.

— Предупредих те, че ще има рискове.

— Сякаш съм имал друг избор! — гневно отвърна Фин. — Цял живот си ми внушавала, че това е мой дълг, че единствено аз съм в състояние да го направя!

— Всеки има право на избор — отвърна Леся и посочи Стоун. — Като този човек. Той е избрал да изпълнява заповеди, вместо да мисли върху тях. И така е стигнал до убийството на невинен човек.

— Той е бил войник. Обучаван да изпълнява заповеди.

— Такива бяха и Бингам, Коул и Синсети — възрази майка му. — Защо този трябва да е различен?

— Защото дойде да ни предупреди. Ако не беше той, ние с теб вече щяхме да сме мъртви. Това е разликата. И аз мисля, че е спечелил нашето доверие. Твоето доверие.