Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Но Анабел обърка плановете ти, а? Така ли беше, старче?

— Не мога да я виня.

— Защо да не те осветля в последните мигове от живота ти, след като си кроял планове да ми видиш сметката заради убийството на жена ти?

— Ще те докопам, Джери! — простена Пади. — Ще намеря начин да те очистя, обещавам!

— Ще приема това като положителен отговор. Разбихме вратата на къщата й и тя веднага ме позна. И знаеш ли какво ми каза? „Защо го правиш, Джери? Защо искаш да ме убиеш? Нищо лошо не съм ти сторила.“ А аз й отговорих: „Ще те убия заради страхливия ти мъж, който ме обра и остави теб да плащаш сметката. Толкова му е била обичта, проклета глупачко!“ И й пуснах един куршум право в мозъка. Искаш ли още подробности, или да започвам да те кълцам?

— Не, беше достатъчно — обади се женски глас зад тях.

Всички се обърнаха към Анабел и Алекс, които се измъкнаха иззад камарите празни сандъци. Пистолетът на Алекс беше насочен в гърдите на Багър. Оръжията на осемте горили светкавично се завъртяха към него и Анабел.

— Как се озовахте тук, по дяволите? — викна Багър.

— Дошла съм с ФБР — хладно го информира Анабел.

— Никой не може да проследи хората ми! — поклати глава той.

— Не проследихме тях, а теб . Мястото е обкръжено, Джери. Не можеш да се измъкнеш.

— Вече работиш за ФБР, а? — спокойно я изгледа Багър. — Виж какво, скъпа. Веднъж вече ме изпържи, но проклет да бъда, ако ти го позволя втори път! — Гласът му прозвуча твърдо, но очите му издаваха огромно напрежение.

— Тя ти каза истината! — викна Алекс. — Сваляйте оръжията, преди да е станало късно!

— Убийте ги! — заповяда Багър.

В същия миг всички врати се отвориха и в халето нахлуха двайсетина мъже с бронежилетки и автомати.

— ФБР! Хвърлете оръжието!

Багър изпусна ножа, а хората му побързаха да свалят пистолетите си при очевидното превъзходство на федералните.

Очите на Багър бавно се местеха от Пади към Анабел и обратно.

— Двама върли измамници работят с федералните? — озадачи се той.

— Човек прави това, което налагат обстоятелствата — отвърна Пади и побърза да си вдигне панталоните.

Багър възвърна самообладанието си.

— Тая кучка ми открадна четирийсет милиона долара! — извика той на агента срещу себе си. — Случайно да ви го е споменала, докато крояхте гадните си планове?

— Това не е моя грижа.

— Така ли? В какво тогава ме обвинявате, ако смея да попитам?

— В убийството на Тами Конрой, трима души в Португалия и Тони Уолас, който вчера е починал вследствие на побоя от вашите хора.

— Имам поне една дузина свидетели, които ще се закълнат, че не съм присъствал на местата, където са били убити тези хора — презрително отвърна Багър.

Анабел вдигна камерата, която държеше в ръката си.

— Тук е записано признанието ти, Джери. Трябва да ти благодаря за неговата конкретност и изключителна яснота — каза тя и подаде камерата на командира на операцията.

— Значи така, а? — кресна Багър и мушна ръка в джоба си.

— Стой! — извика агентът. — Извади си ръката оттам, бавно!

Багър се подчини. Пръстите му стискаха някакъв малък предмет.

— Това е детонатор, приятели. Ако палецът ми се отдели от копчето, автомобилът зад гърба ми ще се взриви. В него има един доста голям калъп С4, който ще вдигне на сто метра във въздуха проклетия склад и всички, които се намират в него. — Обърна се към командира и добави: Можеш да провериш, ако не ми вярваш.

Агентът кимна на един от командосите, който предпазливо отиде да провери колата. Погледът, който отправи към командира си, беше красноречив.

— А сега чуйте какво ще направим — продължи Багър и махна със свободната си ръка към Пади и Анабел. — Тези двамата идват с мен.

— Няма да ти позволим да напуснеш сградата! — решително отвърна командирът.

— В такъв случай всички заедно ще се преселим в царството небесно.

— Не ти вярвам — поклати глава агентът.

— А защо? Най-доброто, което ме чака, е една смъртоносна инжекция, нали така? Ако продължаваш да не ми вярваш, значи изобщо не си чувал за Джери Багър. — Взря се в двамата снайперисти, които бяха фиксирали червените точки на мерниците си върху челото му. — А ако вие, тъпи копелета, въпреки всичко ме гръмнете, този палец няма как да не се вдигне от бутона.

Командирът на отряда стрелна неспокоен поглед към Алекс и после към Анабел.

— Добре, Джери, печелиш — светкавично взе решение тя. — Да вървим.

— Идвам и аз — направи крачка напред Алекс.