Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Но въпреки всичко не успя да откаже сделката. Изкушението да пипне Анабел — в случай че Пади действително играеше честно — беше твърде голямо. Той просто не можеше да пропусне шанса, който му се предлагаше. Разбира се, наличието на помощен план беше задължително, защото първоначалните планове почти никога не се осъществяваха напълно. А понякога нещата се объркваха дотолкова, че човек не знаеше дали ще се събуди на следващия ден. В това отношение Анабел му беше дала добър урок. Непредвидимостта наистина бе могъщо оръжие.

Първият телефонен разговор беше с финансиста му, който получи заповед да прехвърли цял тон пари в брой на една офшорна компания, достъп до която имаше единствено Багър. После изпрати частния си самолет до Атлантик Сити, откъдето му трябваха някои лични вещи, между които и задграничният паспорт. След изпълнението на тази задача екипажът получи заповед да чака на едно частно летище в Мериланд.

Следващият разговор беше с един негов партньор и приятел, който притежаваше уникалния талант да взривява всичко. Изслушал искането на Багър, той обеща да изпълни поръчката за два часа и да я достави на място. В отговор Багър прибави пет хиляди долара над цената, която никога не подлежеше на дискусия.

— Май ти пари под краката — отбеляза приятелят му.

Вярно беше. Багър действително се нуждаеше от едно хубаво бум-бум . Тези машинки почти винаги убиваха хора, много хора. Но в случая по ирония на съдбата те щяха да спасят живота на един-единствен човек.

Неговият живот.

— Е, да тръгваме към пикапа — каза Анабел на Алекс и баща си.

— Боя се, че няма да стане така, Ани — поклати глава Пади.

— Какво?! — рязко се завъртя тя и стрелна с очи Алекс, който изглеждаше не по-малко изненадан от нея.

— В този пикап ще бъда аз, а не ти — кротко рече старецът.

— Това не влиза в плана. Нали Джери иска мен?

— Ще му кажа, че си ме надхитрила. Той ще ми повярва, защото прекрасно знае колко си умна.

— Няма да ти позволя, Пади. Изобщо не си въобразявай, че ще те пусна при него.

— Животът е пред теб, Ани. А аз нямам какво да губя, дори и нещата да се объркат.

— Защо чак сега ми казваш?

— Защото знаех, че няма да се съгласиш. А сега вече е късно за отстъпление.

— Алекс, моля те, поговори с него!

— В предложението му има логика, Анабел — въздъхна агентът.

— Ще ме пъхнете в пикапа, а аз ще се опитам да спечеля малко време, обяснявайки на Джери как си ме изиграла. След което ще го уверя, че ако ми даде още един шанс, непременно ще те пипна.

— Той ще те убие в мига, в който те зърне — поклати глава Анабел.

— Познавам го много по-отдавна от теб и знам как да го манипулирам — държеше на своето Пади. — Просто трябва да ми се довериш.

— Няма да ти позволя нищо, което…

— Трябва да го направя, Ани — прекъсна я с твърд глас Пади. — По много причини.

Тя отправи безпомощен поглед към Алекс.

— А ако нещо се обърка?

— Значи се е объркало, и толкоз — отсече баща й. — Хайде да започваме шоуто, защото няма да стана по-млад. — Обърна се към Алекс и заби пръст в гърдите му. — От теб искам само едно: никаква кавалерия, преди мръсникът да признае, че е убил Тами!

Адресът беше продиктуван в единайсет вечерта, а в полунощ хората на Багър откриха белия пикап точно там, където трябваше да бъде — на второто ниво на изоставения паркинг. Вътре действително имаше човешка фигура, плътно увита в килим.

— Мамка му! — изруга Майк Мансън, когато освети лицето с фенерчето си. — Това е някакъв шибан дядка!

Развиха килима и пред очите им се появи кльощавата фигура на Пади Конрой. Беше толкова изтощен, че се наложи да му помогнат да се изправи.

— Какво правиш тук, да те вземат мътните? — изръмжа Мансън и опря пистолета си в носа му. — Кой си ти?

— Стана тя каквото стана — изпъшка Пади. — Проклетата ми дъщеря пак успя да ме насади!

— Значи ти си Пади Конрой, а? — злобно се усмихна Майк.

— Не, тъпако. Аз съм кралят на Ирландия!

Мансън го блъсна с такава сила, че тялото му отхвръкна на няколко крачки и се удари в пикапа. Горилата измъкна телефона си и съобщи новината на шефа си.

Багър остана доволен, че старият враг най-после му е паднал в ръцете, но не хареса промяната в ситуацията. Анабел отново беше успяла да се измъкне.

— Доведи го! — заповяда той.

Мансън изключи телефона.

— Сега ще се повозим малко — сухо съобщи той. — Но преди това…

Двама от хората му майсторски претърсиха дрехите на Пади за скрити устройства за запис или наблюдение.