Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Багър отново се усмихна и вдигна вестника от масичката пред себе си.

— Тук пише, че днес се открива конференция на Световната банка. След нея ще има коктейли и вечери на куп публични места. Ще присъстват големите финансови мошеници от целия свят.

— И какво от това? — попита Майк.

— Бих казал, че ще е най-подходящото време да кажем „сбогом“ на този град.

Напуснал за пореден път бетонния си бункер, Картър Грей си зададе въпроса дали любимото му Управление е станало толкова слабо и некомпетентно, че да трябва той лично да застреля Леся и нейния син. След дългото и безплодно издирване из цялата страна ЦРУ получи златен шанс да приключи случая, и то направо под носа си, в някакъв санаториум в северната част на щата Ню Йорк, но оплеска нещата. Стаята на майката се оказала празна, от двамата нямало и следа. Според очевидци били в компанията на непознат мъж. Нещо му нашепваше, че Джон Кар отново се е изпречил на пътя му броени часове след като се беше изплъзнал от хората му и бе успял да се добере до Химърлинг. Всичко това накара Грей бързо да промени плановете си с надеждата да пипне и тримата наведнъж.

Описанието на старицата от санаториума го убеди, че става въпрос за Леся Соломон. Разбира се, тя вече нямаше нищо общо с някогашната красива и прелъстителна съветска шпионка. Но Картър Грей беше абсолютно сигурен, че е Леся.

Какво обаче бе накарало Джон Кар да се свърже с хората, които искаха да го убият? Дали се беше представил с фалшива самоличност? Дали ги беше отвлякъл, или ги беше убедил да действат съвместно? Последното наистина ще улесни задачата ми.

Погледна през прозореца на хеликоптера, който прекосяваше Вирджиния на път към Лангли. В джоба му беше личната заповед на президента, която му даваше право да оглави издирването. Не очакваше въпроси от никого, но мисията изискваше предпазливост, безупречна маскировка и — когато мишената бъдеше открита и фиксирана безпощадна демонстрация на сила. Картър Грей беше твърдо решен да покаже на военните какво на практика означава „шок и ужас“.

Внимателно оглеждаше релефа на земята отдолу. Някъде там се намираха Кар, Леся и нейният син. Трима души, които бяха единствените му врагове в момента. И сред които беше жена над седемдесет. А той разполагаше с огромна жива сила, техника и пари. Залавянето им беше само въпрос на време, защото синът на Давид М. Иедидия вече се издирваше от цялата разузнавателна империя на Америка. Разбира се, Картър Грей не пропусна да съзре шансовете за ускоряване на операцията и се концентрира върху тях в момента, в който хеликоптерът се приземи на територията на ЦРУ.

Привечер навлязоха в Мериланд. Фин беше зад кормилото, а Леся седеше отзад, уморена и уплашена. На няколко пъти Стоун я чу да мърмори на руски: „Ще ни избият, всичките ще ни избият!“

Погледна към Фин, който беше насочил вниманието си към пътя, но от време на време надзърташе в огледалото за обратно виждане.

— Имаш ли семейство?

Фин се поколеба за миг, после поклати глава.

— Нека се концентрираме върху това, което ни предстои.

— А какво е то? — Леся побутна Стоун. — Ти кажи върху какво трябва да се концентрираме.

— Да останем живи — отвърна той. — Нещо, което няма да е лесно, щом Картър Грей е по петите ни.

— Разкопаха гроба ти — подхвърли Фин.

— Това е работа на Грей, с цел да ме изкара на светло.

— Знаел е, че си жив?

— Да. Имахме споразумение. Той не ме закача и аз го оставям на мира.

— Ето, сам го каза! — обвинително го посочи с пръст Леся. — Те са съюзници, сине! Те работят заедно! А ние сме попаднали в ръцете на врага!

Стоун се обърна и я погледна.

— Леся, ти си една от най-добрите шпионки, с които някога е разполагал Съветският съюз. Хората от нашите среди продължават да са убедени, че никой не е вербувал повече чужди агенти от теб.

— Аз съм рускиня и работех за родината си — кимна Леся. — Също както и ти, Джон Кар. А за останалото си прав: наистина бях най-добрата.

Стоун замълча деликатно, забелязал как чертите на изпитото й лице се смекчават от чувството за гордост. След малко той отсече хладно:

— В такъв случай се дръж като най-добрата! Престани с истеричните си глупави забележки, защото, ако искаме да оцелеем, със сигурност ще се нуждаем от цялата помощ, на която си способна. Нима ще си седиш отзад и ще гледаш как синът ти умира?

Леся го погледна хладно, присвила очи от гняв. Но изведнъж погледът й се проясни.