Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

След минута белият пикап с грохот напусна гаража, зави наляво и пое по тясната асфалтирана алея. След остър завой надясно закова до три лъскави черни автомобила, паркирани един зад друг.

Пади беше набутан в средния. Напускайки алеята, те се разделиха — един надясно, втори наляво, а този с пленника продължи направо.

Планът на Багър стана ясен в момента, в който излязоха на главния път. По него се движеха множество подобни черни автомобили. Те превозваха участниците в конференцията на Световната банка от едно на друго събитие. Колите на Багър бързо се смесиха с тези на финансовите светила.

В десет и половина същата вечер Багър напусна хотела, заобиколен от личната си охрана. Автомобилът му потегли към един изоставен склад в индустриалната зона на Вирджиния, открит и одобрен от него още по светло. Не след дълго в огромното хале се появи черният автомобил с Пади Конрой и Майк Мансън.

В момента, в който старецът слезе, Багър направи крачка напред и стовари юмрук в зъбите му. Пади залитна, успя да се задържи на крака и се втурна напред, но хората на Багър го задържаха.

— Това беше за десетте бона, които ми открадна! — изръмжа Багър. — Отдавна чакам да ми паднеш в лапите!

— Най-сладките десет бона в живота ми! — жлъчно отвърна Пади и изплю кръвта в устата си.

— След малко ще видим какво още имаш да кажеш по въпроса. Нямаш представа колко ти се радвам. Анабел я няма, значи нашият договор с теб може да се смята за нищожен , както казват шибаните адвокати!

Огледа изпитото лице на Пади и парцаливите му дрехи.

— Май не си в цветущо състояние, а? Болен ли си? Беден? Или и двете заедно?

— Какво те засяга?

Багър седна на някакъв празен сандък, без да отделя поглед от лицето на Пади.

— Значи Анабел те надхитри, а? — каза той. — Как по-точно го направи?

— Вече споменах, че се оказа отлична ученичка.

— Сигурен ли си?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами например, че баща и дъщеря са се наговорили да ме прецакат. Какво смяташ за подобна теория?

— Тя не може да ме понася.

— Ти го твърдиш.

— Защото знам , че е така. А ти защо се нави на сделката, след като мислиш така?

— Знаеш защо. За съжаление ти си тук, но Анабел я няма. Къде е тя, Пади?

— Нямам представа, Джери.

— Този отговор не ме устройва — бавно се надигна Багър. — И ние с теб ще си поговорим.

— Не съм в настроение за разговори.

Багър извади назъбен нож от вътрешния джоб на сакото си и спокойно нахлузи тънка гумена ръкавица.

— Няма проблеми — каза той. — Нали знаеш, че мога да бъда страшно убедителен.

Едва забележимо кимане накара хората му да се раздвижат. Минута по-късно панталоните и бельото на Пади се смъкнаха до глезените му, а Багър направи крачка напред с поглед в слабините му.

— Тая техника я приложих в Португалия на един малък мръсник на име Тони Уолас, след като си побъбрих с хората, които беше наел да му пазят къщата с моите пари. И трябва да ти призная, че копелето пропя, всичко си каза! Млъкна чак когато му смачкахме главата от бой. Всъщност той ме насочи към Анабел. А сега и ти ще направиш същото, старче. Ти знаеш къде е тя и ще ми кажеш. Обещавам, че след това ще те убия бързо и безболезнено. А какво ще стане, ако не ми кажеш ли? Ще ти бъде адски гадно, вярвай ми!

Пади направи опит да се изтръгне от ръцете на горилите, но те бяха много по-силни от него.

— Недей, за бога! — изкрещя извън себе си той, видял как ножът бавно се приближава до мястото, което всеки мъж пази от остри предмети. — Просто ме застреляй в главата!

— Кажи ми къде е Анабел и ще те послушам. Бързата смърт е единствената сделка, която можем да сключим. Ако наистина мразиш дъщеря си, не би трябвало да се затрудниш, нали?

— Ако знаех къде е, щях ли да съм тук, говедо тъпо?

Багър го зашлеви през лицето.

— Трябва да проявяваш повече уважение към мен! — изръмжа той.

— Ето ти го уважението! — викна Пади и се изхрачи в лицето му. — За моята Тами!

— Аха, съпругата, която заряза, за да избягаш от мен!

— Когато си я убил, аз бях в затвора, мръснико! Ако бях на свобода, трябваше да ме прегазиш, за да стигнеш до нея! Тя беше единственият човек, когото съм обичал през живота си! Заклевам се в Господа, който ни гледа отгоре, че бях решил да ти пусна един куршум в мозъка, точно както ти си направил с нея!

— Кога по-точно? — подсмихна се Багър. — Преди или след като очистя дъщеря ти?

— Бях готов на всичко, за да те докопам! — изкрещя извън себе си Пади.