Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Абсолютно си прав — неочаквано каза тя и бавно се облегна назад. — Поведението ми е глупаво. Трябва да обмислим какво ще правим, тъй като Картър Грей разполага с неограничени ресурси. Единственото ни предимство в този момент е, че огромните ресурси са трудно подвижни, докато ние не сме. Мисля, че можем да им приложим един-два изпитани номера.

Фин изненадано погледна в огледалото. Никога досега не беше чувал този глас, никога не я беше виждал толкова спокойна и самоуверена. Руският акцент на майка му изведнъж изчезна и тя изглеждаше така, сякаш се беше подмладила с трийсет години. Дори раменете й бяха изправени!

— Може би все още не знаят за участието на сина ми продължи с равен глас Леся. — Но скоро ще научат.

— Как? — попита Фин.

— Ще засекат всички днешни полети, а после ще проверят кои са пътниците. Летището е малко и ще свършат още днес.

— Летях под чуждо име и имах фалшива лична карта.

— Тя има предвид видеонаблюдението — намеси се Стоун. — Ще сравнят лицето ти с някаква база данни, където няма начин да не фигурираш.

Фин бавно кимна.

— А това означава опасност и за семейството ти — тихо добави Стоун.

— Обади им се веднага! — заповяда Леся.

Фин грабна телефона си с видимо притеснение.

— Мила, моля те да ме изслушаш внимателно, без да задаваш въпроси — започна с пресекнал глас той. — Веднага вземи децата и идете в някой мотел. В чекмеджето на бюрото ми има един джиесем, по който ще ми се обадиш. Никой не може да го проследи. Изтегли пари от някой банкомат. В мотела се регистрирай под чуждо име и не използвай кредитната си карта. Останете там и чакайте. Никакво училище, никакъв бейзбол, футбол или плуване. Не казвай на никого, моля те! По-късно ще ти обясня всичко.

Стоун и Леся чуваха тревожния глас на жената.

По челото на Фин избиха капчици пот. Гласът му стана още по-тих, а съпругата му най-сетне започна да се успокоява.

— Обичам те, скъпа. Всичко ще се оправи, обещавам ти.

Изключи телефона и притисна гръб към облегалката. Леся протегна ръка и съчувствено докосна рамото му.

— Съжалявам, Хари. Мъчно ми е, че ти причинявам всичко това. Аз…

В следващия миг тя се извърна към Стоун.

— Значи Грей знае, че си жив, така ли? Разкопал ти е гроба! Въпросът е има ли човек, с чиято помощ може да стигне до теб. Все някой ни е видял, докато напускахме санаториума. Значи той вече разполага с описанието ти и знае, че сме заедно. И е съобразил, че чрез теб най-лесно ще се добере и до нас. Затова искам да чуя дали има такъв човек.

— Действително може да използва няколко души, за да стигне до мен — кимна Стоун. — Но аз ги предупредих още преди да тръгна за санаториума.

— Ако не се действа умело, предупрежденията не вършат работа — поклати глава тя. — Искам да знам дали твоите приятели могат да се погрижат за себе си и да изпълняват заповеди. — Очите й се вторачиха в лицето му. — Недей да смекчаваш истината. В момента трябва да знаем точното състояние на нещата.

— За един от тях съм абсолютно сигурен, той ще се погрижи и за още един. Но има и трети…

Стоун замълча и поклати глава. Заклевам те да не вършиш глупости, Кейлъб!

— Ето го слабото звено, което ще използва Грей — отсече Леся. — Много ли държиш на този приятел?

— Изключително много!

— В такъв случай жалко за него, а и за теб.

Стоун се облегна назад със свито сърце. Думите на тази жена никак не му харесваха, но за съжаление тя беше абсолютно права.

Леся помълча известно време, после попита:

— А би ли ни предал, за да спасиш приятеля си?

Стоун се обърна и се взря в очите й. Никога в живота си не беше виждал по-пронизващ поглед. Всъщност не, беше виждал. В очите на Рейфилд Соломон преди смъртта му.

— Не — поклати глава той.

— В такъв случай нека помислим как да не се стига дотам, Джон Кар. Може би се открива шанс да изкупиш вината си за убийството на съпруга ми. — Главата й бавно се извърна към страничното стъкло. — Аз действително бях най-добрата съветска агентка, но Рейфилд беше още по-добър.

— Защо?

— Защото се влюбих в него и той ме привлече на своя страна.

— Какво?! — зяпна Стоун.

— Не знаеше ли? Когато го убихте, аз вече работех за американците.

Телефонът в апартамента на Джери Багър прегря. След разговора си с Пади Конрой той мисли дълго и в крайна сметка успя да стигне до твърдо решение. При обикновена конфронтация Багър реагираше като всеки друг — размяна на удари, докато единият от противниците падне. Но в случая се довери на инстинкта си, който му нашепваше друго. Разбира се, за това имаше много причини, главната от които беше споменът за Анабел в действие. Той прекрасно знаеше колко убедителна може да е тя. И нещо го предупреждаваше, че става въпрос за серия от финтове, имащи за цел маскирането на сразяващо ляво кроше. Естествено, Джери Багър нямаше никакво намерение да бъде нокаутиран.