Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Баща ти беше единственият човек, на когото съм се доверявала през живота си — отсече Леся.

— И на мен — каза Фин.

— Да, и на теб.

— Ако наистина ми вярваш, слушай! Не можеш цял живот да мислиш, че всички са срещу теб.

— Напротив, тази философия ми служи отлично в продължение на много години.

— А какво щеше да стане, ако не се беше доверила на Рейфилд Соломон?

Леся замълча и заби поглед в лицето на сина си. После бавно се обърна към Стоун и попита:

— Познаваш ли историята на Съветския съюз?

— Често съм бил там, ако това изобщо означава нещо.

— А знаеш ли имената на двамата генерални секретари преди Горбачов?

— Да. Юрий Андропов и Константин Черненко.

— Съветските ръководители се отличават с дългогодишното си управление — каза Леся. — Но Андропов изкара едва тринайсет месеца на върха, Черненко — и той горе-долу толкова.

— И двамата бяха възрастни и болни, издигнати като временни заместници на Брежнев след смъртта му — отвърна Стоун. — Едва ли някой е очаквал да се закрепят.

— Точно така — сплете пръсти Леся. — Никой не очакваше да се закрепят и по тази причина никой не се изненада от смъртта им.

— Искаш да кажеш, че са били убити? — повдигна вежди Стоун.

— Не е много трудно да убиеш стар и болен човек дори когато е съветски премиер.

— По чия заповед са били убити?

— По заповед на вашето правителство.

— Невъзможно! — смаяно промълви Стоун. — Според американските закони убийството на чуждестранен лидер е тежко престъпление!

— Не и когато се опитваш да предотвратиш ядрена война, която заплашва да унищожи света! — отвърна с рязък тон Леся. — Андропов и Черненко бяха заклети комунисти, които никога нямаше да направят промени. А страната се разпадаше и във висшите кръгове на управлението й все повече се говореше за драстични мерки, които да възстановят и укрепят абсолютната власт на комунистическата партия. Това не биваше да се случи. Някой трябваше да разчисти пътя на Горбачов. В началото на кариерата си той изглеждаше като останалите партийни лидери, но ние знаехме, че е различен. Много различен. При него промените щяха да бъдат възможни. Той също беше комунист и нямаше да ликвидира Съветския съюз, но ние бяхме убедени, че под негово ръководство опасността от война ще намалее значително. После се появи Елцин. Никой не можеше да предвиди, че именно по негово време съветската империя ще се разпадне.

Но нашата първа и най-важна задача беше да се отървем от старите комунистически лидери. Бяхме длъжни да го направим! По тази причина споделихме своите виждания с американците и те ги приеха. Рейфилд беше един от хората, които отлично разбираха важността на тази задача. Той познаваше механизмите на съветската власт по-добре от всички американци. Но идеята за ликвидирането на партийните лидери не дойде от нас, а от американците. — Очите й се спряха върху лицето на Стоун. — Предполагам, че сега вече ми вярваш, нали?

— Държавни ръководители са били отстранявани и преди — призна той. — Но нима твърдиш, че Горбачов е знаел за заговора?

— Не, разбира се. За него знаеха и малцина от нас.

— Как стигна до вас заповедта?

— Чрез нашата връзка с американците.

— Кой по-точно?

— Нима още не ти е ясно? Роджър Симпсън.

— След което ти и твоите хора убихте Андропов и Черненко?

— Да речем, че им помогнахме да легнат в гроба.

— С помощта на Рейфилд Соломон?

— С огромната му помощ. Руснаците бяха убедени, че той работи за тях.

— А откъде знаеш, че тази операция е била одобрена от американското правителство?

— Току-що ти казах. Получавахме преки заповеди от Роджър Симпсън. Той беше нещо като мениджър на отряда, пряко подчинен на Картър Грей. А по онова време Грей беше директор на ЦРУ.

— Значи вие просто изпълнявахте заповеди, така ли?

— Да.

— И убихте Андропов и Черненко, двама невинни?

Леся издържа пронизващия поглед на Стоун, бавно кимна и каза:

— Точно така.

— Но защо американците са убили баща ми и са направили опит да премахнат и теб, след като задачата е била изпълнена успешно? — намеси се Фин. — Защо са ви обявили за предатели?

— Защото заповедта за убийствата не е била издадена от правителството — отговори Стоун. — Най-вероятно това е сторило ЦРУ или пък Симпсън и Грей са действали на своя глава. А след изпълнението на задачата са направили всичко възможно да дискредитират изпълнителите и да се отърват от тях. Прав ли съм? — обърна се към Леся той.