Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Не можеше да се освободи от чувството, че този късмет ще го споходи най-после. Имаше усещането, че Стоун, Леся и Хари Фин са някъде съвсем наблизо, колкото и невероятно да звучеше. Рано или късно щяха да допуснат някаква грешка. Всъщност грешката можеше и да не бъде тяхна, просто защото Фин имаше едно съвсем обикновено семейство.

Вдигна слушалката и кратко заповяда:

— Поставете под наблюдение всички кредитни и дебитни карти, издадени на семейство Фин, всички мобилни и стационарни телефони, регистрирани под същото име! — Замълча за миг, после добави: — Знаете къде работи, затова искам наблюдение на всичките му колеги в службата. Същото важи за училищата на децата му и клуба, в който членува жена му. Искам да ги приберете в момента, в който се появят. Ако се налага, преобърнете земята, но ги приберете!

Дългият и монотонен ден най-после започна да отстъпва място на здрача. Но до събирането на екипа на Стоун оставаха още няколко часа. Това беше добре, защото той се нуждаеше от тези часове за изпипване на плана за действие.

Фин, който от известно време нервно крачеше напред-назад във влажната изба, изведнъж спря и погледна Стоун.

— Трябва да видя семейството си, веднага! — отсече той.

Леся понечи да се възпротиви, но Стоун вдигна ръка и попита:

— Къде е то?

Получил отговор, той се обърна към Леся.

— Ще отида с него, а ти оставаш тук.

— Сама? — вдигна вежди старицата.

— За съвсем малко — успокои я Стоун. — Нищо няма да ти се случи.

Двамата напуснаха избата.

— Жена ти много ли зле се почувства? — попита Стоун, когато се озоваха навън.

— Много. И никой не би могъл да я обвинява.

— Ще вземем метрото, а след това ще повървим пеш.

— Ти си воювал във Виетнам, в специалните части — рече Фин. — Проверих.

— А ти?

— Откъде знаеш, че изобщо съм бил в армията?

— Не мога да ти кажа.

— Бях тюлен. Виж, ще ни трябва оръжие. У дома имах известни запаси, но най-вероятно вече са ги намерили. Какво да правим?

— Аз също имам скрито оръжие.

Трийсет минути по-късно Стоун остана пред един позападнал мотел в южната част на Александрия, а Фин влезе вътре.

Децата връхлетяха върху него и едва не го събориха на земята. Към тях се присъедини и лабрадорът Джордж, който започна да лае и да скача върху господаря си. Фин ги притискаше към себе си, но насълзените му очи търсеха лицето на Манди в тясната пролука между Дейвид и Сузи. Тя хлипаше, но без да се приближава към него.

Няколко минути по-късно той успя да овладее емоциите си и накара децата да седнат на леглото. Притиснала мечето, подарък от баба й, Сузи бършеше сълзите, които продължаваха да се стичат по розовите й бузки. Патрик нервно гризеше ноктите си, както правеше винаги преди мач. Сърцето на Фин се сви, защото този път причината беше у него.

— Какво става, тате? — нервно попита Дейвид.

Фин въздъхна тежко. По-скоро би излетял за Луната, отколкото да им каже истината. Докато пътуваха насам, той си намисли каква лъжа да им предложи, но сега това му се струваше невъзможно. Разбира се, нямаше как да им каже и истината: „Вижте какво, деца, аз съм убиец и полицията ме преследва.“ Защото те и Манди бяха всичко, което имаше. Елементарната човешка справедливост не предлагаше оправдание за това, което беше извършил.

— Случи се нещо в службата, Дейв — започна той и забеляза напрегнатия поглед на Манди. В него се четеше страх и още нещо, което Фин съзираше за пръв път. Недоверие. Той инстинктивно протегна ръка към нея, но тя се дръпна назад.

Това окончателно го отказа от версията, която си беше приготвил. Стана и се облегна на стената. Когато най-сетне беше готов и заговори, ги гледаше право в очите.

— Всичко, което знаете за своите дядо и баба, моите родители, е лъжа — твърдо започна Фин. — Дядо ви не е ирландец и не загина при катастрофа. Баба ви не е от Канада и не лежи в санаториум по собствено желание.

Замълча за момент и отново си пое дъх, опитвайки се да не обръща внимание на смаяните погледи, заковани в лицето му.

След което им разказа всичко. За Рейфилд Соломон, както в действителност се бе казвал дядо им — таен агент на американското правителство. За бабата рускиня на име Леся, която бе работила за родината си, преди да се омъжи за Соломон и да премине на страната на Америка.

— В един момент те са станали жертва на хора в ЦРУ, които са ги натопили несправедливо. Снимката на Рейфилд Соломон и до днес виси на една стена в Лангли, наречена Стената на срама. Но вашият дядо не заслужава да бъде там. Той е убит от същите тези хора, които са искали да скрият истината. Баба ви оцеля, но оттогава до ден-днешен е принудена да се укрива.