Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

Кръвта на двамата капеше по пода. Тайри се намръщи и щракна с пръсти. Един от надзирателите бързо грабна хавлиената кърпа и я избърса.

— Тук прибягваме до сила само когато е крайно необходимо. Сега ще ви демонстрирам кога става това.

Директорът спря да крачи напред-назад и се изправи пред двамата.

— В случай че даден затворник се забави да изпълни заповед, издадена от надзирател, спрямо него ще бъде използвана сила.

При тези думи вдигна палката и я заби в корема на Стоун. Той повърна онова, което все още имаше в стомаха, и се стовари на пода.

— Моля да отбележите, че за разлика от другите места за изтърпяване на наказания в „Блу Спрус“ не прибягваме до предупреждения — спокойно продължи Тайри. — Всяко забранено действие от страна на затворниците се наказва незабавно. — Изчака надзирателите да изправят тежко дишащия Стоун и все така спокойно добави: — Сила се прилага и в случаите, при които даден затворник отправи обидни думи към някой от служителите на затвора.

Рамото му потъна в гърдите на Нокс, който падна на пода. Палката притисна гърлото му, прекъсвайки притока на кислород. Лицето му бързо започна да посинява, тялото му се разтърси от конвулсии.

Тайри се изправи, хвърли палката към един от надзирателите и изчака да го вдигнат на крака.

— В случай че даден затворник заплаши физически или по друг начин служител на затвора, спрямо него незабавно и без предупреждение ще бъде приложена смъртоносна сила.

Един от надзирателите долови едва забележимото кимане и подаде пистолет на началника си. Тайри провери дали има патрон в цевта, свали предпазителя и насочи оръжието в челото на Стоун.

— За бога, спрете! — изкрещя пред разбитите си устни Нокс.

Вратата се отвори и в килията беше избутан висок чернокож мъж с подуто и окървавено лице. Тялото му беше прегънато на две от веригите, които пристягаха ръцете и краката му. Надзирателите го изправиха до стената, облицована с някакъв гумиран и изпъстрен с дупки материал.

— Само преди пет минути този човек си е позволил да нападне надзирател — обясни Тайри. — Според него гражданските му права били нарушени, защото е получил физическо наказание за показването на среден пръст на един от моите служители, който се пошегувал по адрес на майка му.

След тези думи директорът се завъртя на пети и изстреля един патрон в челото на чернокожия. Тялото му рухна на пода, а от изходната рана на тила му бликна кървав фонтан. Куршумът и парченца мозък оставиха поредната дълбока дупка в гумираната стена.

— Същият затворник е застрелян, след като взема заложник и прави опит за бягство, действия, които са надлежно документирани в служебен рапорт — все така спокойно заключи Тайри, след което върна пистолета на притежателя му и продължи да снове из килията. — В общи линии това са основните правила. Те са кратки, прости и ясни. Лесни за запомняне и още по-лесни за изпълнение. Моля да не забравяте, че тук не разполагате с лично пространство, нямате права и достойнство. Следователно не бива да очаквате нищо повече от това, което ви се предлага. От мига, в който прекрачвате прага на тази институция, вие преставате да бъдете човешки същества. Разбира се, това се дължи на престъпленията ви срещу човечеството, за които нямате право да се наричате хора. Всеки надзирател може да отнеме живота ви по всяко време и по свое лично усмотрение. Предстои ви да бъдете включени в нашето малко и затворено общество. Мога да ви уверя, че ако не създавате проблеми, ще прекарате останалата част от живота си в сравнителна сигурност и спокойствие. Естествено, аз не мога да кажа колко ще продължи това, тъй като строго охраняваните затвори са опасни места. Ние ще положим всички усилия да ви осигурим безопасност, но гаранции няма. — Кратка пауза, после: — Добри дошли на Скалата на смъртта. Единственото, което мога да ви гарантирам, е, че престоят ви тук няма да бъде приятен.

Анабел влезе в ресторантчето и се огледа. Високите столове на бара и част от масите бяха заети.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита келнерът.

— Търся Аби Райкър.

— Тя не е тук. Потърсете я в дома й.

— Във Ферма в лятна нощ ли?

— Коя сте вие?

— Изпраща ме шерифът Тайри.

— О, в такъв случай всичко е наред. Можете да й се обадите по телефона.

— Дайте ми номера, моля.

Аби се обади с плачлив глас и категорично отказа да разговаря. Промени решението си едва след като Анабел й спомена за човека, когото познаваше като Бен.