Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Казвам се Сюзан Хънтър, ето документите ми.

На бюрото се появи професионално изработена шофьорска книжка, която, разбира се, беше абсолютно фалшива.

— Човекът на снимката е баща ми. Обикновено се представя като Оливър или Джон, но може би използва и друго име.

— Защо са му толкова много имена? — попита Тайри и й върна книжката, която огледа бързо, но внимателно.

— Преди много години баща ми работеше за правителството. Напусна при доста необичайни обстоятелства и оттогава насам непрекъснато се крие.

— Необичайни обстоятелства. Престъпление ли е извършил?

— Не, врагове на страната ни го издирват да го убият за това, което им е причинил.

— Врагове? Кои са тези врагове?

— Чужди правителства, които със сигурност са ви известни. Не твърдя, че зная цялата история, но откакто бях на шест до влизането ми в колежа сме се местили четиринайсет пъти. Винаги с нова фамилия, нова биография и нови посредници.

— Това ми прилича на програмата за защита на свидетелите — каза Тайри.

— Нещо такова. Баща ми е истински герой, който е вършил изключително опасна работа в името на страната ни. Но на висока цена, която ние плащаме от дълго време насам.

— Това обяснява много неща — замислено потърка брадичката си Тайри.

— Значи е бил тук? — напрегнато се приведе към бюрото му Анабел.

— Да, беше — призна Тайри и се облегна назад. — Представи се като Бен. Бен Томас. Как успяхте да го откриете чак тук?

— Благодарение на едно кодирано съобщение, което ми изпрати. Но не беше лесно. Преди да дойда при вас, обиколих почти всички градчета в околността и вече се бях отчаяла.

— Казах, че беше тук, но вече не е.

— А къде е?

— За последен път го видях в местната болница.

— В болницата ли? Ранен ли е?

— За малко не хвръкна във въздуха, но му се размина. Тази сутрин се отбих да го видя, но вече беше изчезнал.

— Доброволно?

— Не мога да кажа.

— Споменахте, че за малко не е бил взривен.

— Напоследък тук се случват доста странни неща, които напразно се опитвам да разгадая. Вашият баща ми помагаше. Но той не е единственият изчезнал пациент. Липсва и един младеж на име Дани Райкър. Бях му поставил охрана, защото някой се опита да го убие. Баща ви му спаси живота. Но и той изчезна, като успя да заблуди пазача си.

— Имате ли представа накъде може да е тръгнал баща ми?

— Не, госпожо, но много бих искал да узная. Той е умен човек. В този град аз съм единственият представител на силите на реда. Претрупан съм до гуша с работа. Но искам да ви задам един друг въпрос: защо бяга и се крие, след като е бил под закрилата на държавата?

— Преди няколко седмици направиха опит да го ликвидират. Той се увери, че с мен всичко е наред, след което изчезна. Мисля, че подозира вътрешни хора заради начина, по който беше извършен атентатът.

— Ако е искал да се скрие тук и да намери някакво спокойствие, значи жестоко се е излъгал — рече с въздишка Тайри.

— За какво говорите?

Шерифът подробно й разказа за събитията в Дивайн след появата на Стоун.

Анабел го изслуша, без да каже нито дума, но умът й напрегнато работеше. Нямаше никакво желание да се забърква в проблемите на Дивайн, но си даваше сметка, че това може би е единственият начин да го открие.

— А знаете ли дали в града са се появили други външни хора, които разпитват за него? — попита тя и нервно стисна страничните облегалки на креслото.

— Не съм чувал. Той беше отседнал при Бърни, който има малък пансион ей тук, зад ъгъла. Вие също бихте могли да се възползвате от него.

— Ще го направя, шерифе, благодаря — изправи се Анабел. — Дали в града има хора, които могат да ми предоставят някаква допълнителна информация?

— Аби Райкър — кимна Тайри и също стана от стола си. — Тя е собственичка на ресторантчето „При Рита“, което е малко по-надолу по улицата. Двамата с Бен се разбираха доста добре.

Дали долавяше нотка на ревност, или просто така си въобразяваше?

— Благодаря — рече тя и му подаде една картичка. — Това е телефонът ми, звъннете, ако се сетите за още нещо.

Тайри я изпрати с разтревожен поглед.

Тримбъл стоеше пред участъка и я чакаше.

— Не се сдържах и хвърлих едно око на онази снимка — каза той. — Аз интервюирах този човек за събитията, които се случват тук напоследък. Шерифът сигурно ви е споменал за тях.

— Да, ако имате предвид убийствата, самоубийствата и взривяванията — кимна Анабел. — Казвате, че сте разговаряли с него. Какво ви каза той?