Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

Стоун не помръдна. Продължаваше да държи в ръката си торбичката с хапчетата.

— Какво, по дяволите, е това? — попита мъжът.

— Незаконни лекарства, които се продават само с рецепта — объркано отвърна Стоун. — Кой си ти, за бога?

— Джо Нокс, ЦРУ. А ти си Джон Кар.

Стоун не знаеше дали да се радва, че го е спипал някакъв агент на ЦРУ а не наркотрафикантите. Крайният резултат едва ли щеше да е много различен.

— Е, мистър Нокс, току-що попадна на транспортиране на наркотици — каза той.

— Какво?!

— Да проведем този разговор на друго място — добави Стоун и махна към мъжете, които излизаха от хамбара.

— Хей! — извика единият от тях, щом ги забеляза до пикапа. Вдигна пушка, а другият извади пистолет, докато от хамбара изскачаха още мъже.

— Бягай, Нокс!

Използвайки пикапа за прикритие, двамата хукнаха към близката горичка. Мъжете ги подгониха с насочени към тях дула.

— Какво става, по дяволите? — задъхано попита Нокс.

— Часът на появата ти е толкова неподходящ, колкото моят избор на укритие — отвърна Стоун и в следващия миг изкрещя: — Пази се!

Сграбчи Нокс за ръкава и го дръпна встрани от пътеката. Един куршум обели кората на дървото, до което преди секунда стоеше агентът.

Нокс се завъртя и изстреля четири патрона в бърза последователност, предназначени да забавят преследвачите им. Ефектът беше дъжд от куршуми, един от които одраска дясната му ръка.

— Мамка му! — изпъшка той и я притисна с лявата.

Стоун светкавично издърпа пистолета от ръката му и изпразни пълнителя срещу преследвачите им. Един от тях падна, а останалите залегнаха зад дърветата.

— Насам, бързо! — викна Стоун.

Прекосиха едно дере, изтичаха пред шосето и потънаха в гъстата гора отвъд него.

— Как е ръката ти?

— Получавал съм и по-тежки рани.

— Имаш ли друг пълнител?

Нокс бръкна в джоба си и му го подхвърли.

— Много съжалявам, че ти изхвърлих оръжието — промърмори той.

— И аз — кимна Стоун, щракна пълнителя и дръпна затвора.

— Не можем да ги надбягаме — каза запъхтяно Нокс, поглеждайки нервно пистолета в ръката на Стоун.

— И аз мисля така. Те са доста по-млади от нас.

— Стреляш дяволски добре.

— В случая това няма никакво значение.

— Ти си Джон Кар, нали?

— Той е мъртъв.

— Приемам, че отговорът е „да“.

Поредният куршум свирна над главите им и ги принуди да свърнат на изток. Изкатериха някакъв склон и намалиха темпото. Този път и двамата дишаха тежко. Стоун се подхлъзна и се просна в калта. Нокс му подаде ръка.

Бяха на няколко метра от върха.

— Скрий се зад онова дърво, Нокс — рече Стоун. — Не ми се ще да пропускам добрата позиция.

Нокс се подчини и видя как Стоун сръчно се покатери на близкия бук, закрепи се на един по-дебел клон и вдига пистолета. Екна изстрел. Първият преследвач нададе силен вик и рухна на земята. След него се появиха още двама. Единият веднага падна, прострелян в бедрото. След миг се чу автоматичен откос, но Стоун отвърна с бързи изстрели по протежението на горичката. След известно време скочи на земята, приближи се към Нокс и му подаде пистолета.

— Нали разбираш, че съм дошъл да те арестувам за убийството на Картър Грей и Симпсън? — озадачено го изгледа агентът.

— Да, разбирам.

— Защо тогава ми връщаш оръжието?

— Патроните свършиха.

Отново хукнаха по неравния терен с пределната бързина, на която бяха способни мъжете на тяхната възраст.

— По дяволите! — изруга Нокс.

Насреща им идваха мъже.

— Обградили са ни! — задъхано рече Стоун.

От гората изскочиха четирима други и насочиха оръжията си към тях. След миг се показаха още няколко мъже.

Нокс вдигна ръце.

— Ще се промени ли нещо, ако ви кажа, че съм федерален агент, след когото идват солидни подкрепления? — извика той.

Един от нападателите се прицели и натисна спусъка. Куршумът свирна на сантиметри от дясното ухо на Нокс.

— Това е отговорът на въпроса ти — извика той. — А сега остави пистолета си на земята, федерално ченге. Много бавно!

По ред причини Стоун почти очакваше да види и Тайри насреща си, но него го нямаше.

— Тук съм, за да арестувам този човек — рече Нокс и показа Стоун. — Нищо друго не ме интересува.

— Много добре. Значи ние можем да си гледаме работата спокойно, без да се безпокоим, че ще пропеете. Хвърли оръжието, защото няма да повтарям повече!

Нокс се наведе и остави пистолета в краката си. Един от мъжете се приближи и го прибра заедно с портфейла и мобилния му телефон. После пребъркаха Стоун.