Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

С доста усилия Нокс запази самообладание.

— Къде е тази болница? — попита с равен и спокоен глас той. — Искам да го видя.

— О, той вече е добре. Всички се радваме за него, защото Бен е истински герой.

— Какво е направил?

— Помогна на две от местните момчета. Първо на Дани Райкър. Ако не е бил Бен, щели да го пребият във влака, а след това и на Уили Кумс, който имаше проблеми с дрогата. Бен ги спаси и двамата. Много добър човек. После нападнаха Дани. Тук, в града. И Бен отново го спаси. Ступал е трима души с бухалки.

— Охо, това ми е добре познато. Бен винаги е в центъра на събитията. Няма да забравя да му предам твоите поздрави, когато стигна в болницата. Само ми кажи къде се намира тя…

Бърни му обясни, след което поклати глава.

— Но по това време няма свиждане.

— Ще се опитам да ги убедя да ме пуснат.

Нокс стисна ръката на стареца, оставяйки една двайсетачка в дланта му.

— Можеш да пренощуваш във вестибюла — каза Бърни и кимна към помещението зад себе си.

— Благодаря, сигурно ще се възползвам от поканата.

Нокс се насочи към джипа, опитвайки се да овладее възбудата си. Седна зад кормилото, запали мотора и рязко потегли. Пое по тесния, изпълнен със завои път, шофирайки с една ръка. Другата се протегна към жабката, извади деветмилиметровия пистолет и го остави на съседната седалка.

Идвам, Джон Кар.

Анабел погледна вибриращия телефон.

— Кой, по дяволите, ме търси по това време?

— Може би Рубън — предположи Кейлъб зад кормилото.

— Не. Този номер не ми е познат. — Вдигна капачето и каза: — Ало?

— Как вървят нещата, Анабел?

— Какво искаш, да те вземат мътните? — сопна се тя.

— Приятно ми е да чуя гласа ти — галантно отвърна Алекс Форд.

— В момента съм заета, Алекс.

— О, сигурен съм, че е така.

— Я почакай. Откъде се обаждаш? Този номер не ми е познат.

— От уличен автомат.

— Защо?

— Защото съм убеден, че подслушват всичките ми телефони — мобилен, домашен и служебен.

— А защо? — предпазливо попита Анабел. — Да не би Нокс все още да е по петите ти?

— Точно затова ти се обаждам. Току-що разговарях с дъщеря му Мелани, която е адвокат във Вашингтон. Много е разтревожена, защото баща й е изчезнал.

— Не е изчезнал. Върви по петите на Оливър, а ние — по неговите.

— И къде се развива този екшън?

— В най-затънтената част на Югозападна Вирджиния. Можеш да позвъниш на малката Мелани и да я успокоиш, че татенцето е живо и здраво. Поне засега.

— Чакай, това не е всичко. Домът на Нокс е преобърнат наопаки. Някой е търсил нещо. Имай предвид, че не става въпрос за случаен обир. А на всичкото отгоре преди малко се разделих с един неканен гост, казва се Маклин Хейс.

— Нищо не ми говори.

— Няма причини да ти говори. Той е бивш генерал-лейтенант от Сухопътните войски, който понастоящем работи в разузнаването. С репутацията на Картър Грей, но още по-зъл и коварен. Хейс е пряк началник на Нокс, но няма представа къде се е запилял подчиненият му. Което означава, че Нокс действа на своя глава.

— Защо да прави подобно нещо?

— Може би защото в хода на разследването си е разбрал за какво всъщност става въпрос. Според мен Нокс не е убиец, а по-скоро следотърсач. Вероятно най-добрият, след като Хейс му е възложил задачата да открие Оливър. Ясно е, че когато това стане факт, Нокс трябва да докладва на Хейс, а той от своя страна ще изпрати тежката артилерия.

— А какво е накарало Нокс да мине на свободна практика?

— Нямам представа. Как мислиш, скоро ли ще откриете Оливър?

— Трудно е да се каже. Стеснихме кръга до четири планински градчета в района и се надяваме да не сме сгрешили. Вече проверихме две от тях, в момента пътуваме към третото.

— Кейлъб и Рубън са с теб, нали?

— Естествено. Забрави ли, че ние сме клуб „Кемъл“?

— По-скоро каквото остана от него.

— Прав си. Напоследък членовете ни окапват. Някои ни напуснаха доброволно, а други бяха принудени.

— Анабел, опитвам се да ви помогна, разбираш ли? Дори с това обаждане се излагам на огромен риск.

— Никой не те е молил да поемаш рискове, Алекс. Защо просто не се върнеш към хубавата си сигурна работа на федерален агент?

— А аз се питам какво е това у теб, което ме кара да побеснявам!

— Може би момичешкото ми излъчване?

— Е, добре, момиченце . Хубаво си набий в главата това, което ще ти кажа. Ако Нокс наистина действа на своя глава, значи, се е превърнал в мишена за Хейс точно като Оливър. Хейс ще им види сметката без никакво колебание, а също и на всеки, който се случи наблизо.